Следобедът преваля…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Следобедът клони към края си, питката ухае и е вече преполовена, вятърът ветрее прането и по улицата няма жива душа. В такива моменти си спомням студените следобеди на село, когато пролетта едва се усещаше в острия вятър и в крехката зеленина, покарала тук-там по полето. Кокичетата люлееха белите си глави в градината. В стаята печката […]

Честит празник, българи!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Честит празник на всички българи! Днешният ден е най-прекрасният и най-драматичният в нашата тежка, мъченическа история. Това е ден, с който трябва да се гордеем, да го тачим като най-скъпа на сърцата ни реликва, да го пазим в паметта си. Хиляди хора са загинали, за да ни има нас днес. Техните кости са легнали непогребани […]

И слънцето също беше там…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Аз съм истински вампир. Излизам рано сутрин, когато слънцето още се прозява и се почесва, дето не го сърби и се прибирам, когато то отдавна хърка в ложето си. Днес обаче, по някакво чудо, се намерих на улицата в свежото предпролетно утро. И слънцето също беше там. И ме обля с меката си ласка, помилва […]

Полет до Сингапур

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Има една категория хора, които аз наричам „самодоволните“. Това са хората, които са имали късмета да се родят в добри семейства, да учат в хубави училища, да създадат „гнездо“ с човек от тяхната черга и да заживеят един спокоен, без лишения живот, в който всеки от съпрузите си кара собствена, при това доста прилична кола; […]

Магарешки истории

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Усещането, когато се прибера вкъщи, натоварена с торби и чанти като магаре (липсва ми само един магарешки бодил, да си го предъвквам) и заваря татко да гледа някакво безумно предаване по Евроком, е малко по-поносимо от това да те блъсне ТИР. Малко. Много малко. Незначително. Никак. Телевизорът бумти потресаващо и ме гледа отчаяно с плоското […]

Сутрини, сутрини…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Доста време и много сутрини се търкалях вкъщи в болнични, заради трижди проклетия грип. Свикнах на лежерно съществуване, нещо като лек зимен сън на мечка. Ставах в десет, с прическа като от фризьорско прет-а-порте, изпивах си послушно таблетките и клеевата тинктура, витамините и хранителните добавки, закусвах кротко с попарка от сиренце и се заемах с […]

Малък сливенски (и малко хорър) етюд 2

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Той е вече доста възрастен, не ми се иска да кажа „стар“, защото го помня от времето, когато беше в мъжкия си разцвет – висок, едър, с лъвска глава, с изражение на човек, който може да събаря планини, да щурмува кули и да обезглавява дракони. Сега се е превърнал в смалено, кротко деденце, което обикаля […]

Добро утро!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Добро утро! Не мога да ви опиша откога ме сърбят пръстите да цапна ей такава една хубава снимка на закуска, каквато аз едва ли някога ще се наканя да приготвя, хеле пък да аранжирам елегантно. Истината е, че повечето хора не закусват. От хората, които закусват, повечето хора закусват с някоя мазна баничка и боза. […]

Малък сливенски етюд

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Леля Дочка е много симпатична жена. Тя има голяма, хубава, кукленска глава, увенчана с разкошна естествено руса коса. Косата обикновено е сплетена на плитка, а плитката е увита като венец около правилния череп – някаква руска прическа, сякаш насреща ти е не Дочка, а Матрьона. Сергеевна, да речем. Лице почти без бръчки и почти без […]

Малки телевизионни размисли. Недописани.

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Когато забременях с първото си дете, бях на двадесет и три. Бременността ми предизвика смут и дори сътресение в семейството, защото роднините счетоха, че съм много млада. Боже! Днес гледах отново онова странно документално сериалче за американски бременни тийнейджърки – едната роди на петнадесет. Петнадесет години! Аз на петнадесет още имах любима кукла и се […]