Казанчето ври, бяла пара пуска…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Чорбицата къкри на котлона и аз се сещам за онази детска игра, помните ли я, старци-набори: „Казанчето ври, бяла пара пуска“, и ми става едно такова миличко, драгичко и апетитно. И уютно. А Чочо наблюдава от висотата на хладилника какво се върши из кухнята. Да знаете от кака си Искра, че няма по-вкусно ядене от […]

Неделята на Ева

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Събудих се с лоши мисли в главата и с някаква розова утайка от сънища, която полека се отцеждаше от ума ми. Осъзнаването ми сутрин винаги е болезнено. В съня ми имаше наситенозелени лози с огромни маслени листа и странна розова мъгла, увиснала между лозите. А после видях прозореца и безрадостното утро навън и чух горестните […]

Котлети за вечеря

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

За Коледа с мъжа ми купихме котлети за основно ястие и решихме да ги печем на скарата. Той обаче, Юдата му с Юда, реши да излезе да поработи и да ме остави насаме със скарата и котлетите. Това ме накара да се чувствам нещастна, което, предполагам, беше и целта. – Защо ще излизаш да работиш? […]

Божията трапеза

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Когато бях дете прекарвах ваканциите на село. Никакви пионерски лагери не можеха да ме съблазнят, никакви екскурзионни летувания, никаква семейна почивка на море. Исках да си ходя на село и това е. Бях влюбена в кротките пасторални картини – магаре сред зелена поляна пасе огромни, сякаш нарисувани магарешки бодили; веригата на тополите между нашето село […]

Гайда свири, гъдулка плаче..

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Разговор у нас снощи. За краткост именувам събеседниците с А(Аз); М(Мъжът ми) и С(Син първи). Действие първо, сцена първа: А. седи на компютъра и пише глупости във фейса. М. с едното око гледа телевизия, с другото си гледа в телефона и се смее на стари вицове, с третото държи А. под контрол, с четвъртото чете […]

Отрязани криле

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Десети ноември. Ужасна дата в нашата несретна история. Докато Васко Кръпката, който наистина е кръпка върху лицето на човешкия вид, ни успокояваше, че комунизмът си отива, аз се чудех, имало ли е някога комунизъм където и да е. Мисля, че не. Използването на една чиста до съвършенство идея за мръсни цели, роди чудовищата на мрака […]

Втренчени мълчания

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Напоследък повече ми се мълчи. Когато човек мълчи повече, той и чува, и вижда повече. Мълчанието ме връща към късните есенни дни на село. Хората, които живеят на такова място, ще ме разберат. Студените утрини са изпълнени с влага, която трепти по всяко посърнало растение, по всеки войнствено наострен храст, по окапалата шума на дърветата. […]

Седмицата в два щриха

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Седмицата беше тежка. Уморена съм, бе, хора! Имам нужда от почивка, от чаша димящ чай, от късно есенно слънце и ранни есенни вечери, от топла завивка и мека прегръдка. Но понеже ще си остана с мечтите, а реалността е сурова кучка, мамка ѝ, тези дни съм хем инертна и имам физиономия на отлитащ марсианец, хем […]

Не се страхувайте, ще пораснем!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Не се страхувайте, ще пораснем! Ще преживеем всички национални страдания. Правили сме го. Неведнъж. Ще свикнем да бъдем свободни. Ще спрем да се снимаме в снизходителните прегръдки на Вождове, ще се отучим да търсим одобрението в презрителните им усмивки, ще се научим да искаме от тях повече, много повече. Младежите ще разберат, че да членуваш […]

Късно лято

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Есента се усеща вече – дори в най-големите обедни жеги се чувства, как лятото прегаря. Улиците опустяват, напечени от слънцето, колите фучат с приспивен шум, дърветата изнемогват от горещия въздух и свиват листа, за да запазят влагата им. Но в мигновените мярвания на лястовичи стрели, в синьото на небето, в наедрелите гроздове по асмите в […]