Имало едно време една приказка, която (ай, ст’иа бе!) започвала с „Имало едно време…“обаче (на бас, че „обаче-то“ не го очаквахте!) после срещнала мене – кръвожаден циник, мръсник, алкохолик, теоретик, извратен анатомик и отявлен привърженик на секъв вид Гавра и станала тя – Гавра + Приказка = Гавриказка ! И така… Живяло си в Приказната […]
„Когато сутрин във неделя станеш – кревата си зарязвай…“ 🎶 Обикновено не ставам в неделя сутрин, в събота сутрин също. В тия два дена се възползвам от възможността да се наспя БЕЗ гадни аларми и често откарвам и до 2 следобед. Днес обаче, в некво полусънно състояние, мозъкът ми е подскачал произволно от буква на […]
– Начи, глей са, май американски френд…вие днеска кво празнувате? Свети Валентин, нали? – Yes. – И там при вас, в Страната на неограничените извратености сички го знаете и празнувате – католици или не? – Yes. – И освен вас и голема част от света са олигофренясали и се фъргат да го празнуват и те? […]
Края на дневна смяна през некъв април. Пиков час и бенза е пълен с хора, пътища, автомобили. С колегата почти не отлепяме очни белтъци от броячите. Захождам от трета към първа колонка и там попадам на ръждясал Фиат. Собственикът му е към шейсе годишен чичко с очила, който явно кара втора младост, понеже се е […]
Пловдив. Голям български град (или поне беше „български“). Град, в който съм живял, учил и работил (в произволна последователност). Имах и широка и влиятелна рода там. Град, в който изживях няколко години изпълнени със секс, алкохол, купони, истински откачени простотии и финансова независимост. …но също така и изживях и голяма част от най-големите ужаси в […]
…или изкуството да надцакаш шибаната страна на живота The Fuckening – когато всичко през деня минава добре и нормално, но ти не му вярваш и в един момент нещата се преебават яко – аха, те ти го the fuckening! Последния работен ден за годината – към 3 и петнай’се някъде… Обслужвам семейна двойка, тя – […]
Ко? Ко, лед? Ко-лед, а? Ко (за) леда ? Ааа, Коледа значи…ама, чес’но? Офф…пак ли? Е колко пъти вече?! Не ви ли писна от целата тая предколедна суетня, по-време-на-коледна истерия и след-коледна депресия, запек (респективно – диария), махмурлук, празнопортфелие, кой-ше-чисти-таа-свинщина и мътно-формулируема гузност, че за една вечер сте изплюскали колкото цяло сиропиталище/сомалийско село (далеч от […]
Ранна юлска сутрин. Засега още е прохладно, но се усеща, че само след час „Бялото слънце на пустинята“ ще изпълни злобните си закани да ни смачка и изцеди от нас по две кофи пот (минимум!) Курдисали сме се на огневата позиция (крайната точка на опънатите от мен километри свързочен кабел) с общо 3 машини от […]
Част първа – „Добре дошли в Чистилището“ Слънцето припича приятно. Басейнът ме кани да се цопна трупешката в стъклено прозрачната му водичка, но върху мен пада нежна сянка. – Сакаш ли да пробваш те т’ва? – кротко ме увещава златокосо момиче по монокини и ми подава амазонска джунгла в чаша с три чадърчета и седемнайсе […]
Дата : Края на XX век Местоположение: „Секретен“ военен обект (нищо, че всеки околовръст го знае и му се иска да си чопне я Калашник, я РПГ…) с боеприпаси и въоръжение за поне 10 хил.човека, община Враца, в близост до супер-застреляно село. Мисия: Караул (демек – въоръжен до зъби денонощен наряд) Особености на мисията: Поради […]