Уста пълна с натрошено стъкло

Posted Leave a commentPosted in Крум

Пловдив. Голям български град (или поне беше „български“). Град, в който съм живял, учил и работил (в произволна последователност). Имах и широка и влиятелна рода там. Град, в който изживях няколко години изпълнени със секс, алкохол, купони, истински откачени простотии и финансова независимост. …но също така и изживях и голяма част от най-големите ужаси в […]

The Fuckening

Posted Leave a commentPosted in Крум

…или изкуството да надцакаш шибаната страна на живота The Fuckening – когато всичко през деня минава добре и нормално, но ти не му вярваш и в един момент нещата се преебават яко – аха, те ти го the fuckening! Последния работен ден за годината – към 3 и петнай’се някъде… Обслужвам семейна двойка, тя – […]

Различната Коледа ХО-ХО-ХО

Posted Leave a commentPosted in Крум

Ко? Ко, лед? Ко-лед, а? Ко (за) леда ? Ааа, Коледа значи…ама, чес’но? Офф…пак ли? Е колко пъти вече?! Не ви ли писна от целата тая предколедна суетня, по-време-на-коледна истерия и след-коледна депресия, запек (респективно – диария), махмурлук, празнопортфелие, кой-ше-чисти-таа-свинщина и мътно-формулируема гузност, че за една вечер сте изплюскали колкото цяло сиропиталище/сомалийско село (далеч от […]

На летен лагер (в Ада) 2

Posted Leave a commentPosted in Крум

Ранна юлска сутрин. Засега още е прохладно, но се усеща, че само след час „Бялото слънце на пустинята“ ще изпълни злобните си закани да ни смачка и изцеди от нас по две кофи пот (минимум!) Курдисали сме се на огневата позиция (крайната точка на опънатите от мен километри свързочен кабел) с общо 3 машини от […]

На летен лагер (в Ада)

Posted Leave a commentPosted in Крум

Част първа – „Добре дошли в Чистилището“ Слънцето припича приятно. Басейнът ме кани да се цопна трупешката в стъклено прозрачната му водичка, но върху мен пада нежна сянка. – Сакаш ли да пробваш те т’ва? – кротко ме увещава златокосо момиче по монокини и ми подава амазонска джунгла в чаша с три чадърчета и седемнайсе […]

Казармена история 2: Soldier’s Revenge

Posted Leave a commentPosted in Крум

Дата : Края на XX век Местоположение: „Секретен“ военен обект (нищо, че всеки околовръст го знае и му се иска да си чопне я Калашник, я РПГ…) с боеприпаси и въоръжение за поне 10 хил.човека, община Враца, в близост до супер-застреляно село. Мисия: Караул (демек – въоръжен до зъби денонощен наряд) Особености на мисията: Поради […]

Ньоки!?

Posted Leave a commentPosted in Крум

Викам си – Треа да огранича макароните в храненето си – стига с тия високо-въглехидратни храни! …и за тва се фанах да праа ньоки! Демек – не у гъзо, а у дупето? – глас от „публиката“, застрелян 4 секунди след запитването (в къв свят живеем, начи…) …та така де – ньоки, брадърс & систърс! Бързи, […]

Миналото е непокорно…

Posted Leave a commentPosted in Крум

Понеже тия дни актуално четиво и гледиво (знам, че нема такава дума, ама те – написах я) ми е 11/22/63 на Големия (не, не Лебовски – нищо, че ми е друг любимец) чичко-плашилко Стивън Кинг, та се замислих над лайт мотива на книгата, че „Миналото е непокорно/Миналото не толерира промените/Миналото се съпротивлява и се убеждавам, […]

Ей тоя тип хора, нали ги знаете…

Posted Leave a commentPosted in Крум

Има определен тип хора, които без да се напрегат ми създават напрежение и много ме напрегат! Не бих се определил точно като антисоциален или социопат (макар некои хора да ме определят като ТОЧНО такъв), но имам нисък предел на търпимост към хора и контактите с такива изобщо. …и понеже живота има извратено чувство за смешки […]

Свят широк, през метър – идиот

Posted Leave a commentPosted in Крум

…или „Комшията-психопат“ Преди много години, в една далечна галактика… В родния ми град, в апартамента под този, в който съм живял и израснал, живееше (и още си живее, всъщност) един даскал – от най-лошия и откачен подвид. Са, има даскали/ци от свестния вид – за които си спомняш с умиление (независимо, че може да са […]