ПО ПЪТЯ ЗА ОНЯ СВЯТ

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Послепис

Когато съседката на село умираше и бабите от махалата се наредиха около леглото ѝ, за да я изпратят, се наложи доста да почакат. Душата ѝ не искаше да си тръгва. Три пъти палиха свещ до главата ѝ, за да помогнат на духа да напусне тялото, но… нищо. Лежеше си баба Маринка със затворени очи и […]

СПОМЕН ЗА СЪЛЗИ

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Послепис

От Калоян Захариев „Снощи сънувах мама. Ръцете ѝ миришеха на мед.“ Това каза дядо ми в деня преди да умре и се разплака. Прегърнах го през крехките рамене, върху които тежаха 95 години, и го притиснах към себе си. Зърнах баща ми, който стоеше до ъгъла на къщата и гледаше смутен как тъста му хлипа […]

Нищета

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Послепис

Нищета За тази в живота и за тази на духа става дума. Нима този черен тумор е възможен в началото на XXI век при това налично несметно богатство? И мечтите на толкоз хуманисти от историята на това странно човечество нима вятърът отвея в пустинни местности? А тя – нищетата, ни притиска, нагнетява един в друг, […]

МАШИНАТА

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Послепис

Ако всички бяха такива,  вероятно светът нямаше да има грижи. Всъщност милиони единици като нея създават могъщите империи. Майката на Гочо Хладилния. Тя е сянка. Обитаваща  само двора си. И пейката отпред. Сгърбена. Безстрашна. Обикновена, кротка, застаряла, чернокърпеста. С черни дрехи. И дълги дебели черни чорапи. Селска вдовица – от тези, които са като емблеми […]

Живот под наем

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Послепис

Винаги съм се отнасял с насмешка и високомерие към разни конспиратолози, тип Алекс Джоунс, Киро Брейка и подобни екземпляри. Още в първите месеци на пандемията такива конспиратолози твърдяха, че световните елити ще я използват като причина и като модел, по който да осъществят глобален рестарт на икономическата система. Говориха и някакви много фантасмагорични неща, от […]

Проклятието на изобилието или „дюнер с всичко“

Публикувано 1 CommentПубликувано в Послепис

Тъжното не е толкова, че си е отишъл Шон Конъри, а по-скоро това, че няма изгледи в бъдеще киното да произведе подобни титани. Причината е преди всичко в нещо, което аз наричам проклятието на прекаленото изобилие и големия избор. Във времената, когато са се създавали символи като Шон Конъри, Хъмфри Богарт, Ал Пачино и т.н., […]

Двамата

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Послепис

Димитровден е днес, ама Балканът се разлюти още нощеска. Замятаха клони буките, надолу подеха яростта им дъбаците, вятърът засвири на най-тънките струни и от небето се юрна фъртуната. Доде се съмна, обрули листата от дърветата наоколо, натика колкото можа под вратата на къщата и започна да сипе сняг върху им. Димитра погледна надолу и тихо […]

Блато

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Послепис

Нямам автомобил, нито часовник. (Казвам го за тези, които след думата Църква винаги ехидно добавят нещо и за скъпи коли, и за маркови часовници.) Движа се с градския транспорт. Всеки ден ми се налага да прекося почти цяла София. В последните три седмици, докато стигна до храма, средно дневно по четири непознати човека ме псуват, […]

Приватизация, Ницше и силни амфетамини

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Послепис

Спомням си навремето колко ме беше пленила теорията на Ницше за вечното възвръщане. Тя обещаваше повтаряне на живота в космически мащаб и колкото и да е гадно да изживееш отново махмурлуците си и Бойко Борисов – теорията е примамлива. При нас обаче ние живеем в Ницше на екстази и амфетамини. Днес чета как Гешев е […]

На всички Учители с любов!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Послепис

Боже, колко учители ми минаха през образованието, Боже! На „А“ и „Б“ и ония другите шесенайсе и тия дванайсетте, сешсе, ме научи другарката Иванова. Аз си ги знаех де, ама тя ми показа, че има как и да не изглеждат като пияни гарги, когато ги пиша на разчертаният на широки и тесни редове бял лист. […]