Снощи, като се прибрахме от малкото си дворче, попаднахме на раздаването на някакви софиянски награди. Наградиха двама опърпани хора, те късичко благодариха и изведнъж, сред и след нелепите шеги и закачки на водещите и една приповдигната веселост, много весела веселост, на сцената цъфна Найо Тицин. – Благодаря госпожо Фъндич, ама много благодаря, даже още повече […]
