Не знам и не разбирам, бошкеееей, защо кога дърва прибирам и кося щира и троскота на улицата, сички странни птици избрали Невша за неделната си разходка „малку на село, на чис въздух, дицата да видят ко е хубоу“ се при мене ше спрат и ше искат да си говорим. – Дърва ли, дърва за зимата […]
Това винаги ми е било любимо, още от времето, когато работех в Лукойл и особено в краткия отрязък бидейки касиер там. Иначе си бях „контрольор“ – помпозно звучаща длъжност за момчетата зареждачи. Седнал съм на едно високо столче, моята форма на бунт срещу малоумните порядки и правила сътворени от някой си Рашо Рашев – с […]
Днес се ориентирах по-рано за село, та баща ми използва намалението и сътвори един дебилно дълъг списък с покупки, който разбира се аз трябваше да осъществя пункт по пункт, поради което посетих моята си Мека на шопинга, ще рече – Кауфланд. Освен, че през последния месец, в който не съм стъпвал там и цените са […]
ФБ деликатно, с бледички, изискани букви възпитано ме пита: – Какво мислите, Тинтер? Ми какво мисля, ако кажа, ще ме забраните завинаги, Ваша ФБ светлост. Тинтири-минтирита са ми в главата. Например: За доматиту, репортерка към производител: – Например, зимаме този домат, тук има наранено, начи ядем неполезен домат…?! Най-евтиния домат кой е тук? – и […]
Значи, опитвам се да чета на Никола Крумов последната книга (разбира се, ще го смачкам, ако е последна – просто е последната до момента) и Кольо тъкмо прави някакви невъобразими и отвъд физиката, биологията, географията и всички хуманитарни и не хуманитарни науки неща с котката си Ивелина, когато от другата стая, където няма телевизор, но […]
Реших да ям дюнер за обяд. Отидох до пункта за дюнери, наредих се на опашката и както винаги слухтя и дебна какво се говори около мен. Първа на опашката си поръчва някаква клета веганка с религиозен уклон, която си разказа живота и драмата в живота в едно изречение: „На мени ено дюнерчи без мисо, ощи […]
На море. Плаж Фичоза. На небето слънцето спряло сърдито пече, а до нас тъкмо се разполагат най-дивите селски бекове с жените си. Всички са бели-беленички и чувам как кожичката на тумбачетата им започва да цвърчи още щом среща първият слънчев лъч след захвърлянето на преливащи от плът потници и пареота прикриващи същото, а гюрултията, която […]
Вероятно се сещате, разказвах веднъж за драмата си свързана с вестник „Лична драма“ и как след публикувано мое писмо там животът ми се промени за известно време тъй като получих около един милиард писма в отговор и аз съпортнах всяко едно от тях и даже впоследствие поизлязох да се видя на живо с няколко от […]
Изкарал съм косачката на разходка в ливадката пред къщата (животът ми е – спя, ям, ходя на работа и кося у нас и из селото, в паузите чета) и докато я уча как да се мята, как да го прави, как да се търкаля в голямата трева, до мен спира непозната кола – червено лъскаво […]
Може би най-големият зор у нас винаги е бил да накараме манджата да заври. Която и да е манджа! Щото това да готвим в нормални тенджери и посуди за нас е непознато, тъй както е непознато за Тръмп и Борис Джонсън да имат не кофти прически. В тази къща няма съдина за готвене по-малка от […]