Дариткова – Доктор Ох, боли

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Днес прочетох, че Дариткова се заразила с Короната заради това, че е активно практикуваща и е преглеждала болни пациенти. Бих искал да знам къде работи за да си я запиша за Личен лекар. Или поне за консултация. Като оставим настрана абсурдността за начина, по който искат да я изкарат майка-героиня и труженичка (както беше едно […]

Интернет и майка ми

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Откакто майка ми доби интернет, то нещата много ескалираха в личностното ѝ развитие. Казват – каквото си научил до 7 годишна възраст, туй то! Не е вярно. И не е вярно на квадрат. Майка ми е даскал. Вече как няколко години не даскалува, но такова нещо като „бивш даскал“ има само в приказките. Традиционализъм във […]

Време е за турски сериали…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Реших да оставя телефона да се зареди, а аз да си почина малко от фейсбук скандали и онлайн сблъсъци. Да…ама в паузите между брифингите вървят едни разкошни турски сериалиииии…. Така. Героите, които съм хванал дотук са Бабаджан (има прилика с Джейсън Момоа…даже е по-хубав…да знам как прозвуча), другият е Масмаджан (измислих си го, щото оригиналът […]

Истински крила за своя пътека

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Истински крила Ефинадесет – един над десет! Какви щуротии ми са в главата, а?! Етимология на числата, моля ви! Явно коронавирусът прави чудеса. Май покрай дистанционното обучение и своеобразното затворничество народът ще излезе с няколко плюса. Тъй усещам нещата аз! Вижте – то езикова култура, то познания, то чудо. Виртуални пътешествия, театри под карантина… Изобретателност […]

Ще бъде осемнайсет часа и …найсе кебапчета!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Ще бъде осемнайсет часа, нула минути и десет секунди. Дръннннн! Звъни се. Тия няма и двайсе секунди след точно този кръгъл час, в който работното ми време приключва са толерансът, който баща ми ми отпуска – за тоалет, за лично време, за общуване с нормални хора, за прекръстване, за призоваване на Вси светии, такива работи. […]

Един алтернативен Алпецин, моля. ВЕДНАГА!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

А на вас например, случвало ли ви се е да влезете във ветеринарна аптека и като застанете пред аптекарката да се изпросоросате като пълен тъпанар – „Дайте ми моля един Алпецин“? Хипотетичният ми въпрос продължава обаче, така че не бързайте да отговаряте: След като поискате Алпецин, тя, аптекарката, учудено да ви попита – „А за […]

Терминатор: Генисис – Сценаристите са олигофрени

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Хора – Терминатор: Генисис! Не го гледайте, щото ще полудеете. Аз ще ви го разкажа… Първо малко за Сара Конър. От нея тръгва всичко. Тя още от малка се сдобива с личен Робокоп – Терминатора. Не става ясно защо, но Шварценегер се появява докато невръстната Сара се дави в някакъв гьол и я спасява. После […]

Кой беше тоя филм!?

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Гледам филм. Интересен филм. Психотрилър. Някакъв тъкмо ще избива половин квартал хора и се кани да ги трепе толкова оригинално, че се приготвям да чуя плана му с такъв интерес, все едно ще покажат как Красимир Каракачанов язди пони без понито да получи дискова херния. В този момент баща ми започва да разказва на висок […]

Шаран и пипер в малините….

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Чистя шаран. Да, часът е като да се пие ракия, но аз чистя шаран! Вторият от събота насам. До петък сигурно ще изчистя още два. Или три. Или всичките! Клекнал съм тук до малиновите храсти, а около мен хвърчат люспи, черва и хайвер. Явно е шаранка мацето. Нейните седефени одежди ще отлежават до хиляди други […]

Един панталон, моля. А, и зареден пистолет, мерси!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Ще купуваме панталон. За НЕГО! И влизаме в китайския МОЛ в Шумен… Аз си имам ИСТОРИЯ от там, тази е на баща ми. Още с прекрачването на прага ме пита: – Трябва ли да ги поздравя някак по-специално – да кажа „цигу-мигу“ или нещо друго на китайски? – Нещо друго на китайски!? А „цигу-мигу“ какво […]