Nothing Else Matters кючек или как майка ми прослуша рок

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Значи, опитвам се да чета на Никола Крумов последната книга (разбира се, ще го смачкам, ако е последна – просто е последната до момента) и Кольо тъкмо прави някакви невъобразими и отвъд физиката, биологията, географията и всички хуманитарни и не хуманитарни науки неща с котката си Ивелина, когато от другата стая, където няма телевизор, но […]

Дюнер с екстри

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Реших да ям дюнер за обяд. Отидох до пункта за дюнери, наредих се на опашката и както винаги слухтя и дебна какво се говори около мен. Първа на опашката си поръчва някаква клета веганка с религиозен уклон, която си разказа живота и драмата в живота в едно изречение: „На мени ено дюнерчи без мисо, ощи […]

С батки на море

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

На море. Плаж Фичоза. На небето слънцето спряло сърдито пече, а до нас тъкмо се разполагат най-дивите селски бекове с жените си. Всички са бели-беленички и чувам как кожичката на тумбачетата им започва да цвърчи още щом среща първият слънчев лъч след захвърлянето на преливащи от плът потници и пареота прикриващи същото, а гюрултията, която […]

Животът е като кутия шоколадови бонбони увита във вестник „Лична драма“

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Вероятно се сещате, разказвах веднъж за драмата си свързана с вестник „Лична драма“ и как след публикувано мое писмо там животът ми се промени за известно време тъй като получих около един милиард писма в отговор и аз съпортнах всяко едно от тях и даже впоследствие поизлязох да се видя на живо с няколко от […]

Когато кандидат-селяните се срещнат челно със селото

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Изкарал съм косачката на разходка в ливадката пред къщата (животът ми е – спя, ям, ходя на работа и кося у нас и из селото, в паузите чета) и докато я уча как да се мята, как да го прави, как да се търкаля в голямата трева, до мен спира непозната кола – червено лъскаво […]

Манджата, която никога не завира

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Може би най-големият зор у нас винаги е бил да накараме манджата да заври. Която и да е манджа! Щото това да готвим в нормални тенджери и посуди за нас е непознато, тъй както е непознато за Тръмп и Борис Джонсън да имат не кофти прически. В тази къща няма съдина за готвене по-малка от […]

Шофьорска книжка с клизма

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Всъщност, аз шофьорска книжка имам единствено и само благодарение на баща ми. Живот и здраве, скоро или по-нататък, но неминуемо пак покрай него, ще си изкарам и жълта книжка, но то ще е друга история… Взех си кетапа за каране на кола сравнително късно – някъде на 22-23 години бях. Всичките ми аверчета отдавна вече […]

Онлайн банкиране…в България!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Такааааа… Ти си модерен човек. На гей парад не ходиш, деконструирана мусака не правиш, мицеларна вода не пиеш, но ползваш онлайн банкиране. През годините си си направил регистрации където трябва, за да се разплащаш чрез интернет, използваш услугата, за да плащаш разни глупави неща и по някое време, о, по някое време!… Чети сега, за […]

Наръчник по Кауфланд

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Тъй като днес непредвидено се наложи баща ми да дойде във Варна, та посетихме и култовото за двама ни място – Кауфланд. След едночасов шопинг с елементи на пренаселена лудница, реших да напиша кратък наръчник за това как е редно да протече едно пазаруване в неговата компания. Моля, не предприемайте подобна авантюра преди да сте […]

Риба с…маслини и каперси

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

– Въри в Каофланта! Искам риба! Фрустрирам са секундално! То верно ней баш пролет туй сегашното, ма кадей чак Никулден… – Вчера бях там ве! Найш ко кротко мина. – викам. Ся ша отида и ша стани ена – два дена поред не фаща магията, човек! – Ти май забрай кой е шефа, м? Не […]