Както всеки ден, така и днес съм на пазар в оня голям магазин, част от още по-голяма верига. Сещате се за коя говоря. Оная дето в Германия италианските кроасани са 2.39 евро, а в тоя са по 6.99 лв. Или нещо такова. Точните цифри не са важни, важна е разликата. Не го харесвам, ама е […]
Лондон, с обещание за мокър снежец. Вечерен влак до Хароу-он-дъ-Хил. Хазяйката Розмари, Мат и аз пътуваме към къщата на нашия общ приятел Стивън, който ни е поканил на вечеря по случай рождения си ден. Няма много свободни седалки, та сме се разпръснали из вагона и не седим заедно. Понеже Вселената току се сеща, че ме […]
Слезе от самолета бодро и с усмивка. По пътя от летището леко се озадачи от разбития асфалт, но минал през размирици, войни и разруха – беше навикнал. По света се случваше какво ли не… Слезе от таксито и попадна на човек, който взел от контейнера бутилчица с малко недопит айрян, погледна находката, усмихна се като […]
Гледах интервюто на господин Васил Троянов Боянов aka Азис пред българската Опра Уинфри aka Мондьо (не знам как му е истинското име и за това не го изписвам). Бих направил обективен анализ, но субективното ми отношение към чалгата и мазния гюбек (гюбек – пресен кашкавал, продават го в мандрите – Б.А.) няма да ми позволи […]
От Лени Рафаилова Някога живеех на партера, в кооперация на улица със зелени дървета. Входната врата – желязна, двукрила – едното крило винаги скърцаше, затова и вратата си беше винаги отворена. Децата умираха да дразнят бабите и често се люлеехме на едното крило. То съскаше, хрущеше, а ние се заливахме от смях, когато лелички и […]
Понесли сме се аз, брат ми и нашите на Задушница. Пътуваме към Бяла Слатина, където баба и дядо ни отгледаха. Свързваме мястото и с един чичо на дядо ни Димитър Дръндарски, за когото се грижехме всички, най-много аз. Баба ме караше всеки обед да се качвам на Балканчето и да прекосявам цялото градче, носейки канчета, […]
Изгря денят, замете ранобудните мъгли под чергата на утринта и към обяд вече грееше запролетяващо се слънце. И днес Гельо се беше запилял. От доста време знаем тайната му, но си мълчим. Тихомълком, през специално изкопания портал под оградата, той излиза от известно време насам, ще кажеш, че слага шапка невидимка и потъва вдън земя. […]
От Траяна Кайракова Все си мислех, че само бащата не е стока, обаче нищо подобно, братче! Всичко живо у дома плещи без почивен ден. Ми то нали за гавраджиите почивка няма. Не мога да си отворя и аз устата, че и аз да се напъча с нещо смешно. Забрави вече! Разкрещявам се за нещо и […]
Знаете ли, от известно време си търся повод да споделя нещо. Днес си го намерих, като всеки човек, който си го търси. Дадох си сметка, че “вятърните мелници” винаги се намират на хълмове, до които се стига по стъпки, които са прекалено дълбоки и също толкова чужди. Хората не слушат, а чуват. Не разговарят, а […]
Попада ми някаква статия за упражнения от японски традиционни практики и аз въодушевено започвам да ги чета, защото става въпрос не за фитнес, нали, а за нещо далеч по възвишено – упражнения от джиу джицуто за премахване на стреса и напрежението. Викам си, това ще е нещо наистина отпускащо, релаксиращо и мързеливо – демек точно […]