Славеите не онемяват след сватбите си

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Случи се така, че се заселих в една стара къща с обрасъл двор, в чиято периферия бяха избуяли грамадни акации, служещи за ухажорска сцена на какви ли не птици. Все пак, трябва микрофонът да ти е на високо, за да те чуват. В края на април стартира конкурсът „Славейки търсят таланти“ и кандидатите пристигнаха в огненокафявите […]

Зимна привечер…някога

Публикувано 1 CommentПубликувано в Яяя......

Някога много обичах, зимата, когато мракът започваше да се спуска и обличаше със синкава пелерина притихналата махала и село, да кажа на нашите – „Аз отивам до баба и дядо да ги видя какво правят.“ Часът е още пет, пет и нещо, но навън освен следите от шейните по снега, които ние децата сме оставили […]

Сине…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

До сина ми „Сине, сине, ти си ангел мой…“ Тъй пееха едно време. Ангелите ми излязоха, майка, додето ти решиш да излезеш. Не стига, че зарита и заблъска още от третия месец в корема ми, ами и десет дена след термина се чудеше колко още да останеш вътре. Ходех като Моби Дик, ама не бях […]

ГЛЕДАЙ СИ ТВОЯТА УТРОБА!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Някъде живее 30-годишна жена, без деца. Хората питат: „Все още нямаш деца?“ Всеки ден ѝ се налага да намира нови сдържани отговори, придружени с насилена усмивка. „Не, не още“ отговаря със смях, заглушаващ раздразнението ѝ. „Е, не чакай вечно. Часовникът тик-така, нали знаеш.“  – звънливо казват доброжелателите, доволни, че са предали житейската си мъдрост. Жената […]

Гледай сега…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

“Понякога обичам да играя с приятелите си една игра, наречена „Гледай сега!“. Ако някой се чуди относно някакъв неясен факт (например: „Кой беше свети Луи?“), аз казвам: „Гледай сега!“, после вдигам най-близкия телефон и набирам номера на сестра си. Понякога я намирам в колата да прибира децата си от училище с волвото и тя се […]

Пълна каручка щастие

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Петък, време за избухване, за шоу, за ръцете горееее… А тук на село улиците са пусти. Пред единият от трите магазина в чаршията има спрели два автомобила и една каручка, която изглежда доста по-нов модел от колите. Впрегнатото в каручката магаре е присвило уши срещу ситният бръснещ страните му дъждец и сигурно мечтае за топлия […]

Дъждовният човек

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Човекът, за който искам да ви разкажа, не е пътувал със самолет, даже бих казал, че не е пътувал дори и с влак, и автобус често. Първо, защото за него е мъчително да проседи толкова време без да прави нищо, и второ – защото не му се налага да изследва света. Поради простата причина, че […]

ТенжУра ли бе да я опишеш – 2 (мляко с ориз 😉)

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Не знам при вас как е, обаче у нас се яде здраво! Съответно се готви. Ама не се готви, ами се готви за казарма, рота, поделение, стадион. Най обичам съботите и неделите. Тогава децата спят до обяд и пропускат едно ядене (слава тебе, Господи!). Не че не наваксват после, обачеее… пропуснатото си е пропуснато и, […]

На опашка за надежда

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Чакам днес на една опашка. И други чакат. Всички заедно чакаме един нехранимайко да си изтърка талончетата. Търка в несвяст, чак пушек се вдига. Бе, не пушек, духа от лампата на бездомника Аладин направо излиза. Надува се, надува се и се издига нагоре. И баммммм! Спука се. И се превърна във въздух надеждата на оня […]

За децата, феите, вярата и вълшебството

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Приятелка ми подари чудно красива история. За децата, феите, вярата и вълшебството. Някак си през целия ден приказката от нейното детството ме гъделичкаше и аз събрах думите ѝ късче по късче… *** „Когато бях малко момиченце, моят любим братовчед измисли игра на феи. Той правеше така – измисляш ни игри. И ние двете със сестра […]