Значи, опитвам се да чета на Никола Крумов последната книга (разбира се, ще го смачкам, ако е последна – просто е последната до момента) и Кольо тъкмо прави някакви невъобразими и отвъд физиката, биологията, географията и всички хуманитарни и не хуманитарни науки неща с котката си Ивелина, когато от другата стая, където няма телевизор, но има един брой майка с един брой лаптоп, чувам някакъв рок и по-специално Франки Милър, който пее там „Jealousy“ и която е общо-взето единствената англоезична песна, която мога да разпозная, но най-вече напиша правилно.

Рекох си – влязла е в интернеда, излязло ѝ е клипче във фейсбука, пуснала го е, слуша. Като ѝ излезе клип на Веско Потния – пак слуша.

Франки дрънка две-три минути и спря. Тръгна „Скорпионс“. Никола, извини ме, ама тука става нещо и после ще те довърша…книгата ти имам предвид де.

Реших да се ослушвам като къртик пред доматен корен и в момента, в който съм убеден, че мога да хапя или да махам немощно с крачета във въздуха да нахлуя отатък и да направя едно от двете, щото, нали се сещате – майка ми е възпитавана с песните на Маргрет Николова, Паша Христова, Пусни Вефа да чуйм Кидика, Леа и Лили Иванови (не са сестри – ама да спестя малко букви, което се обезсмисли след това кратко обяснение, защо съчетавам двете с обща фамилия, надявам се разбирате идеята на провалената ми вече идея, нали?) и сега тези нетипични звуци ме плашат.

Разбира се, през контакта може да е влязъл язовец, който стъпвайки по клавиатурата и набирайки произволна комбинация от клавиши да е успял да потърси и успешно да намери тези двама изпълнители или групи (Франки е оркестър, а Скорпионс е жена певачка от Индонезия, нали така?). Да, ама един язовец не би могъл да си припява и тактува с краче, каквото вече чувам да потупва в идиотски ритъм! Или пък еволюцията и прогреса са толкова напреднали и вече могат както това, така и да минават през контактите!?

Ше вляза! Влизам! Влязох!
Предпочитам язовец, при това бесен, който пък на мен да ми влезе със саблен удар в слепоочието, отколкото това, на което се натъквам:

Майка ми с възможно най-мажорната усмивка, крайно нелогична за тази минорна песен (вече върви Nothing Else Matters), а това което мислех за тактуване с крак се оказва банално щракане с пръсти, на което би завидял всеки обвързан с договор с „Пайнер“.

Ма, как ще щракаш с пръсти на „Металика“, МА МИЛА МАЙКО???
Тия ако чуят, няма стъпят повече в Невша. В случай, че сме им били спирка в турнето и аз не съм разбрал де – иначе, просто няма и да дойдат никога, както и досега са правили, нале..

Шокът малко ме отпуска и левият ми клепач спира да играе. Започва десния. Изчаквам да му мине и на него и баааавно се завъртам кръгом (майка ми така е погълната от музиката, че дори не усеща, че съм вътре). Излизам на пръсти, само за да се върна секунди по-късно с бял пешкир преметнат през ръката, тип „келнер в Ресторант и спални вагони към БДЖ през ’83-а“.
Бутвам я деликатно по рамото, за да не я стресна и да излезе рязко от унеса, лудите трябва да се щадят и ѝ казвам:

„За комбинацията от Металика с включени елементи на кючек, от заведението ви се полага едно голямо уиски с джанкова ракия, всичко в една чаша. Тук ли ще го люснете или да ви го сипя в пластмасово шише от минерална вода „Бачково“ за вкъщи.“
Въобще не обърна внимание на предложението ми. Плесна с ръце (сега ако я избие и на танци – фърлям и кърпа и всичко!), и вика:

„Ма, Ванееееее… Ти що досега не си ме светнал на такава музичка?“

Светнал!? Тя „светнал“ ли каза!?!?
Коя си ти, жено и какво направи с майка ми???
Мигачите на клепачите пак се включиха. И долната ми устна започна да вибрира. Или ше ревна или получавам инсулт. Дано не ревна!

Собственият ми мозък и той не може да вземе решение какво да предприеме и избива на следното:

„Как да ти покажа качествена музика като ти все Маргарита Хранова слушаш и тук-таме Стефка Берова? Ам той лаптопа ше си стегне багажа някой ден и ше изчезне безкрайно!“
Казвам това за естрадните звезди, за да видя дали ще си спомни, че им е фенка, което ще означава, че действително си е тя и просто е откачила.

„Ааааааа – стряска ми се – не намесвай Марга и Стефчето! (ТЯ СИ Е!) Къде са те, къде са тия. (НАИСТИНА СИ Е ТЯ!!!) Ама и тия стават. Найш как стана – натиснах без да искам някакво копче в лентата на гугъла и ми излезе оня с китарата. Хареса ми, пък отдолу още някакви излизат. И си ги пускам и те ми харесват. Покажи ми още!“

Аз ше ѝ покажа разбира се, ама това, хисторито на гугъла, трябва да му върна фабричните настройки. Лаптопа е всъщност бившия мой лаптоп. Като знам какви…абе, да речем сайтове за книги за възрастни с картина и звук може да ѝ излязат, ако натисне някое неподходящо копче, направо не ми се мисли!
Самата съдба днес ѝ е пуснала Франки Милър и ме е позиционирала в близост, за да се намеся и да ми светне (ето откъде е научила термина), че със събиране на лични данни се занимава не само Фейсбук, ами и Гугъл, пък покрай тях и майките.

Трия историята, изяждам всички бисквитки, дето браузъра е трупал години наред и ѝ зареждам плейлиста с „Депеш Мод“. Ше прекратя аз безкрайното слушане на Марга Хранова в тая къща, даааа!

Никола Крумов – вече съм изцяло твой!
„Малка каменна топка“ е книгата – страхотни ги е напраскал разказите и този път! Ще си купя шапка и ще я сваля в негова чест, наистина!