Ше си праЙм кот си искам

Nothing Else Matters кючек или как майка ми прослуша рок

Публикувано

Значи, опитвам се да чета на Никола Крумов последната книга (разбира се, ще го смачкам, ако е последна – просто е последната до момента) и Кольо тъкмо прави някакви невъобразими и отвъд физиката, биологията, географията и всички хуманитарни и не хуманитарни науки неща с котката си Ивелина, когато от другата стая, където няма телевизор, но има един брой майка с един брой лаптоп, чувам някакъв рок и по-специално Франки Милър, който пее там „Jealousy“ и която е общо-взето единствената англоезична песна, която мога да разпозная, но най-вече напиша правилно.

Рекох си – влязла е в интернеда, излязло ѝ е клипче във фейсбука, пуснала го е, слуша. Като ѝ излезе клип на Веско Потния – пак слуша.

Франки дрънка две-три минути и спря. Тръгна „Скорпионс“. Никола, извини ме, ама тука става нещо и после ще те довърша…книгата ти имам предвид де.

Реших да се ослушвам като къртик пред доматен корен и в момента, в който съм убеден, че мога да хапя или да махам немощно с крачета във въздуха да нахлуя отатък и да направя едно от двете, щото, нали се сещате – майка ми е възпитавана с песните на Маргрет Николова, Паша Христова, Пусни Вефа да чуйм Кидика, Леа и Лили Иванови (не са сестри – ама да спестя малко букви, което се обезсмисли след това кратко обяснение, защо съчетавам двете с обща фамилия, надявам се разбирате идеята на провалената ми вече идея, нали?) и сега тези нетипични звуци ме плашат.

Разбира се, през контакта може да е влязъл язовец, който стъпвайки по клавиатурата и набирайки произволна комбинация от клавиши да е успял да потърси и успешно да намери тези двама изпълнители или групи (Франки е оркестър, а Скорпионс е жена певачка от Индонезия, нали така?). Да, ама един язовец не би могъл да си припява и тактува с краче, каквото вече чувам да потупва в идиотски ритъм! Или пък еволюцията и прогреса са толкова напреднали и вече могат както това, така и да минават през контактите!?

Ше вляза! Влизам! Влязох!
Предпочитам язовец, при това бесен, който пък на мен да ми влезе със саблен удар в слепоочието, отколкото това, на което се натъквам:

Майка ми с възможно най-мажорната усмивка, крайно нелогична за тази минорна песен (вече върви Nothing Else Matters), а това което мислех за тактуване с крак се оказва банално щракане с пръсти, на което би завидял всеки обвързан с договор с „Пайнер“.

Ма, как ще щракаш с пръсти на „Металика“, МА МИЛА МАЙКО???
Тия ако чуят, няма стъпят повече в Невша. В случай, че сме им били спирка в турнето и аз не съм разбрал де – иначе, просто няма и да дойдат никога, както и досега са правили, нале..

Шокът малко ме отпуска и левият ми клепач спира да играе. Започва десния. Изчаквам да му мине и на него и баааавно се завъртам кръгом (майка ми така е погълната от музиката, че дори не усеща, че съм вътре). Излизам на пръсти, само за да се върна секунди по-късно с бял пешкир преметнат през ръката, тип „келнер в Ресторант и спални вагони към БДЖ през ’83-а“.
Бутвам я деликатно по рамото, за да не я стресна и да излезе рязко от унеса, лудите трябва да се щадят и ѝ казвам:

„За комбинацията от Металика с включени елементи на кючек, от заведението ви се полага едно голямо уиски с джанкова ракия, всичко в една чаша. Тук ли ще го люснете или да ви го сипя в пластмасово шише от минерална вода „Бачково“ за вкъщи.“
Въобще не обърна внимание на предложението ми. Плесна с ръце (сега ако я избие и на танци – фърлям и кърпа и всичко!), и вика:

„Ма, Ванееееее… Ти що досега не си ме светнал на такава музичка?“

Светнал!? Тя „светнал“ ли каза!?!?
Коя си ти, жено и какво направи с майка ми???
Мигачите на клепачите пак се включиха. И долната ми устна започна да вибрира. Или ше ревна или получавам инсулт. Дано не ревна!

Собственият ми мозък и той не може да вземе решение какво да предприеме и избива на следното:

„Как да ти покажа качествена музика като ти все Маргарита Хранова слушаш и тук-таме Стефка Берова? Ам той лаптопа ше си стегне багажа някой ден и ше изчезне безкрайно!“
Казвам това за естрадните звезди, за да видя дали ще си спомни, че им е фенка, което ще означава, че действително си е тя и просто е откачила.

„Ааааааа – стряска ми се – не намесвай Марга и Стефчето! (ТЯ СИ Е!) Къде са те, къде са тия. (НАИСТИНА СИ Е ТЯ!!!) Ама и тия стават. Найш как стана – натиснах без да искам някакво копче в лентата на гугъла и ми излезе оня с китарата. Хареса ми, пък отдолу още някакви излизат. И си ги пускам и те ми харесват. Покажи ми още!“

Аз ше ѝ покажа разбира се, ама това, хисторито на гугъла, трябва да му върна фабричните настройки. Лаптопа е всъщност бившия мой лаптоп. Като знам какви…абе, да речем сайтове за книги за възрастни с картина и звук може да ѝ излязат, ако натисне някое неподходящо копче, направо не ми се мисли!
Самата съдба днес ѝ е пуснала Франки Милър и ме е позиционирала в близост, за да се намеся и да ми светне (ето откъде е научила термина), че със събиране на лични данни се занимава не само Фейсбук, ами и Гугъл, пък покрай тях и майките.

Трия историята, изяждам всички бисквитки, дето браузъра е трупал години наред и ѝ зареждам плейлиста с „Депеш Мод“. Ше прекратя аз безкрайното слушане на Марга Хранова в тая къща, даааа!

Никола Крумов – вече съм изцяло твой!
Малка каменна топка“ е книгата – страхотни ги е напраскал разказите и този път! Ще си купя шапка и ще я сваля в негова чест, наистина!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *