Пътепис за България

Публикувано 1 CommentПубликувано в Виктория Тинтерова

Напъва ме да напиша един пътепис. Пет дни пообикаляхме част от рОдината. Пъво по магистрала Тракия. За десетгодишното си царуване, Баце построи една (1) малка, сладка магистралка. Сладка, защото всичко малко е сладко. Хората вече строят четири, че и петлентови магистрали, а нащо – с две платна. Около 1/3 обаче и с две платна не […]

Безсъници в България

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Тая нощ хич не спах. Тия, които ме познават по-добре, знаят, че не се въртя в леглото, а ставам, отварям си лаптопа, чета какво пишете, играя една особено тъпа игра, която ме приспива… и така страшните нощни чудовища, надвиснали над семейството ми и приятелите изчезва. Да, ама тая нощ, като ви четох се разсъних и […]

Честит празник, българи!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Честит празник на всички българи! Днешният ден е най-прекрасният и най-драматичният в нашата тежка, мъченическа история. Това е ден, с който трябва да се гордеем, да го тачим като най-скъпа на сърцата ни реликва, да го пазим в паметта си. Хиляди хора са загинали, за да ни има нас днес. Техните кости са легнали непогребани […]

Едно малко ОФ-е

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Николаев и Ади и оня невнятния Богомил, дето непрекъсанто бърка разни работи, барабар с момчето на времето, са като едно малко ОФ. Малко ли казах? Громят от сутринта всякакви типове и типки, които нещо са сгазили лука. Заради една снимка със сгрешено име на България в училище, направо ги разкостиха всички участници в тази очевидно […]

Да натаковаме глупаците, а именно и заедно!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Подсети ме една фб колежка за „Да изчистим България за 1 ден.“ Такъв комсомолски патос не се забелязваше в мрачните комунистически времена, но то е сигурно, щото се разсейвахме с Ялта* и опашките за стоки по второ направление. На ленинските съботници ходехме тъжни и отчаяни. А ходехме, щото ни задължаваха. Аз не ходех, щото повече […]