Киното

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

По едно време станахме дотолкова големи, че Дворът ни отесня. Малко по малко превземахме София. Започна един ден, когато някой каза: – Искате ли да си купим лимонада? Имаше една такава суха лимонада. В малки пликчета, да си я разтвориш във вода. С вкус на лимон, на малина, на ягода. Вкъщи я разтваряха в една […]

Брашно колкото поеме…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Направих палачинки. 4 яйца, 4 чаши мляко и брашно колкото поеме. През 70-те години, далечните, както биха казали новите журналисти, мама работеше във Водпроект, в сградата, която после стана на СДС, а по-после на ВСимеонов… май. До къщата на Яворов. Институт, в който се проектираха разни неща – язовири, напоителни системи и прочие полезности, които […]

Кухнята и балконът с безброй зведи

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Кухнята ни беше доста голяма. Имаше печка за дърва и въглища. Печката беше свързана със серпантини за бойлера в банята Много я обичах тази дума – серпантини. Звучеше ми толкова авторитетно и внасяше абсолютна домашна сигурност – щом имаш серпантини, начи всичко ще е наред. А всъщност си бяха обикновени тръби, които минават през цялата […]

Апартаментът

Публикувано 2 коментараПубликувано в Виктория Тинтерова

Апартаментът ни беше доста голям. Голямо, квадратно антре, с мозайка на квадрати – черни и бели, просто идеално за игра на дама, топка, каране на кънки, главно летни. Опитах и със зимни, ма не се получи, скараха ми се, че ще нараня мозайката. Та, в антрето имаше закачалка, поставка с телефон, по-добре да кажа Телефон, […]

Любовта понякога е подла

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Дворът и Момчетата Момчетата в Двора бяха повече от нас. Съвсем в началото си играехме заедно под зоркия поглед на бабите. После, когато ни пускаха вече сами, те взеха да ни викат „женки“, „снимки без пари“ и прочие неща, които отначало ни много учудваха, но постепенно свикнахме, че момчетата, довчерашните ни приятели са ни намразили […]

Принцесата от софийския двор

Публикувано 1 CommentПубликувано в Виктория Тинтерова

Дворът 3 Сградите, които пазеха Дворът от любопитни погледи, децата от чужди хора, дърветата от шума на тролеите, бяха различни. Само по едно си приличаха – всички бяха пълни с деца. До нашата кооперация, отляво на кухнята, съседната сграда излизаше напред, така че от нашия балкон се виждаха прозорците и балконите на поне 15 кухни, […]

Споменът е парче станиол…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Дворът 2 Църквата, която граничеше с Дворът не ни беше интересна, освен в неделя сутрин, когато в 8 часа камбаните биеха за служба и ни будеха и на Великден, когато вечерта я обикаляха поповете с огромни свещи в ръка и малка групичка енориаши. Но къщата на попа много ни вълнуваше за известно време. Попът беше […]

Дворът

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Дворът ни се образуваше от кооперациите на 4 улици. Като правоъгълник. Сградите там, в центъра на София, са строени на калкан. Това значи че са долепени със слепите си стени една до друга. Навремето, преди бомбардировките, всяка сграда си е имала дворче, оградено с тухлена стена, лост за тупане на килими, цветенца. Жените са излизали […]

Елизабет Две отива на село…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Много са трогателни тези репортажи, в които разни англичани и Нова ни разказват колко е по-хубаво в България, отколкото в Англия. Като видяла едно такова филмче, кралица Елизабет Две извикала Борис Джонсън и му казала: – Бе, алоууу, Боби, ти знаеш ли, че наще поданици предпочитат да живеят на гъза на географията, в село Мърцо […]

Приказка за свободата в малкото ни дворче

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Както вече съм казвала, имаме минатюрно дворче. С масичка, столове, пейка, цветя в саксии, помощна масичка с разни необходимости, за да не щъкам непрекъснато до кухнята. Отгоре има асма. Понякога идват приятели на гости, но най-често си стоим сами и си приказваме и си пийваме питиета… Слушаме музика тихо, а когато се стъмни, слагам една […]