В каньона на Върбовската река, има една къща на над 150 години, в която се раждат все Илчевски. Аз съм последният, който е сукал в нея. Ждрелото е толкова стръмно, че косачите тръгнали сутринта към ливадите остреща обикалят час преди да се появят от другата страна. А по въздуха разстоянието е толкова малко, че могат […]
Вчера се поподигравахме /нова дума/ на едни кокошлета, дето ни беритба им е ясна, ни сеитба, та се получи едно – бранитба*… Впрочем тази беритба е на екологично чисти плодове и зеленчуци, които кокошлетата разнасят по офисите, за да се нахранят офисните хора здравословно… Тва киноа от далечни земи, тва еко портокали, зеле и моркови […]
Не! Аз те моля – не убивай броеното щастие, и не вземай със себе си цялото мое богатство – неброени стотинки. Нека останат при мен планините, потоците бистри, залезът огнен и зорите ми чисти. Нека остане и звъна на студените извори с леденоструйни води, с аромата им бисерен. И две ръце тук остави – твоите, […]