Късно лято

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Есента се усеща вече – дори в най-големите обедни жеги се чувства, как лятото прегаря. Улиците опустяват, напечени от слънцето, колите фучат с приспивен шум, дърветата изнемогват от горещия въздух и свиват листа, за да запазят влагата им. Но в мигновените мярвания на лястовичи стрели, в синьото на небето, в наедрелите гроздове по асмите в […]

Трагедията в битието определя съзнанието

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

След по-дългият престой вкъщи, десетките коледни повърни по телевизията, натрапените сълзливи истории от де що има „популярна личност“ и особено след като баща ми през повечето време ме гледа като гладна хиена куца газела и от време на време като лъв, на когото аз, мишката, съм извадил трън от лапата, демек – „знам, че вършиш […]

Всеки ден е равносметка

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Не обичам равносметките. Самата дума ме дразни. Напомня ми прекалено много за омразната ми математика, за уравнения, дроби и числа. Дойде краят на годината и се започва: „Мили приятели, в красивата коледна нощ аз правя своята равносметка и разбирам, че животът е низ от …дъра- бъра…клише…клише…клише… КЛИШЕ“. И странно, но някак уж сме до болка […]

Съединение ли?

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Мисля, че днес трябва да говорим и за разединението. Разединението означава повдигнати нагоре сини очи и просешка паничка. Означава дете от изоставен на произвола на съдбата дом за отритнати деца. Такова дете има сиви кръпки по дрехите си. В книжка с приказки би живяло в гората, под пробита стряха, покрита с ланшна шума. Или би […]