Втренчени мълчания

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Напоследък повече ми се мълчи. Когато човек мълчи повече, той и чува, и вижда повече. Мълчанието ме връща към късните есенни дни на село. Хората, които живеят на такова място, ще ме разберат. Студените утрини са изпълнени с влага, която трепти по всяко посърнало растение, по всеки войнствено наострен храст, по окапалата шума на дърветата. […]

Ширата и есента

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Любим приятел във фейсбук ми припомни за ширата и други есенни, домашни работи. У дома, докато бяха живи баба и дядо, винаги през есента имаше кана с шира. С малка, бяла покривчица, плетена на една кука отгоре, да не се праши. Дядо купуваше щайга грозде и имаше и за ядене и за шира. По това […]

Късно лято

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Есента се усеща вече – дори в най-големите обедни жеги се чувства, как лятото прегаря. Улиците опустяват, напечени от слънцето, колите фучат с приспивен шум, дърветата изнемогват от горещия въздух и свиват листа, за да запазят влагата им. Но в мигновените мярвания на лястовичи стрели, в синьото на небето, в наедрелите гроздове по асмите в […]

Ароматът на есен

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Ароматът на печени чушки, разстилащ се над нашия квартал, припомня за идващата есен насред августовските жеги. Преди обед, по хладина, или пък надвечер, когато горещините омекват, на нашата улица, състояща се от къщи с дворове, често се разнася уханието на печащите се върху скари, барбекюта или жива жарава червени и зелени пиперки. В най-ранните ми […]

Чаша кафе с дъх на златна есен

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

И отново – с първата чаша кафе съм под дюлята, която вече е обрана, плодът ѝ превърнат в чиста проба сладост, затворена в малки бурканчета чакащи студените снежни утрини, когато капачката на някое от тях ще изпука глухо, след което съдържанието му ще бъде добавено върху топли мекици…които ние тук всъщност наричаме питки. Близо до […]

На разходка из „Комлука“ с Искра

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Толкова любопитна не бях се чувствала, както вчера, когато съдбата ме отведе по работа в ромския квартал „Комлука“. Късните есенни следобеди са много приятни, когато времето е още лятно, слънцето наднича над покривите и въздухът е свеж и чист. Улиците на „Комлука“ са стръмни, почти отвесни, къщите са накацали край тях като врабци на стряха […]

В един кротък есенен ден…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

В един кротък есенен ден, когато листата застилат тротоарите и покриват колите с пъстри наметала, аз се омъжих. Беше красиво време – небето сияеше със златна мекота, мирисът на преходност витаеше леко във въздуха и само над планината се полюшваха облаци, които на другия ден щяха да слязат над града и да го окъпят с […]

Есен…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Няма нищо по-хубаво от прехода на един сезон в друг и особено щом става дума за лято в есен. Сякаш си седнал на два стола, но без лошите последствия за това като във всяка друга ситуация в живота. Самият живот сякаш ти подпъхва под задника една по-широка възглавничка, за да ти е по-удобно и те […]

The Бар

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Кебапчийницата в пазара е най-странното място на света. Барът от Star Wars ряпа да яде. Толкова потни бачкатори накуп рядко могат да се видят. Сред тях имаше и някакви голи до кръста шкембелии, нахлузили дебелите си крака в джапанки, сътворени от дизайнер, който е полудял, докато ги е създавал, сам е прегризал собственото си гърло […]