Зимна привечер…някога

Публикувано 1 CommentПубликувано в Яяя......

Някога много обичах, зимата, когато мракът започваше да се спуска и обличаше със синкава пелерина притихналата махала и село, да кажа на нашите – „Аз отивам до баба и дядо да ги видя какво правят.“ Часът е още пет, пет и нещо, но навън освен следите от шейните по снега, които ние децата сме оставили […]

Пълна каручка щастие

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Петък, време за избухване, за шоу, за ръцете горееее… А тук на село улиците са пусти. Пред единият от трите магазина в чаршията има спрели два автомобила и една каручка, която изглежда доста по-нов модел от колите. Впрегнатото в каручката магаре е присвило уши срещу ситният бръснещ страните му дъждец и сигурно мечтае за топлия […]

Качва се една жена на ски

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

В последните години често се замислям, че е мой морален и човешки дълг да опиша злощастния си опит на начинаещ (и останал завинаги начинаещ) скиор, така че да спася поне една клетница от този срам на дърти години да се въргаля като ранен тюлен в снега, вместо да се въргаля в топло легло и да яде шоколад, […]

Етюди

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Вечерта е мека. Снегът, на който се порадвахме за един ден, се стопи напълно. Улицата е почти безлюдна. Приветливо светят прозорци. Небето сияе с някакво странно и красиво нощно сияние. Горе, невероятно високо и толкова далеч примигват червените очи на сателитите. Долу, необозримо ниско, кипят телевизионни страсти. Пършиви новини, изречени с изкуствените гласове на китайски […]

Неделни контрапункти

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Моята неделна сутрин: 05:30 – Чочо ме събужда, защото е гладен. Ставам – боса, рошава, умряла от студ, сипвам гранули в паничката и в чехъла си и си лягам пак. Ставам след пет секунди, за да изтърся залепналата на петата ми гранула. 07:00 – Чочо ме събужда, защото е жаден. Ставам – боса, рошава и […]

Вещерство от едно време

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

…и ми текна у цацарката една вехта случка, коги я бе миничък, дедо Мраз беше жив, представата ми за Снежанка се заключваше до комшийката Анитка или поне макеи, а зимите беа по-бели, пролетта по-зелена, а летата по-убави, диви и прекрасни! Сички ваканции я прекарвах у Белотинци – Долно Белотинци. Ша да е било негде около […]

Винаги има един такъв…тутуф-тутуф

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Навън е студено, а във влака от Плевен за София е топло и приятно, но на един дядо му е твърде горещо и се оплаква на кондуктора. Кондукторът е мъж на средна възраст, приятен на вид, доста пъргав и доста словоохотлив, със силен горнооряховски акцент, и от своя страна обикаля по купетата и се оплаква […]

Коледа

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Коледарите бяха повечето циганчета – сополиви, премръзнали, пееха нестройно коледни песни и хлопаха по вратите. С тях, подпийнал и зачервен, крачеше през снега ръководителят на групата. „Главен художествен ръководител“, както обичаше да казва. Снегът беше дебел и блестеше с хиляди слюдени люспи на зиморничавата светлина от уличните лампи. Миришеше на пушек от кривите комини. Край […]

Просто джаз…и праз

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Прибирам се тази вечер – в едната ръка като шпага стръкове праз, в другата – две-три-пет-шест чанти, качулката на якето ми се е метнала на главата, ама до половината, носът ми заплашва да потече, а няма никакъв шанс да стигна до носна кърпа, защото, нали, ръцете само две. И гледам хората по тротоара – всичките […]