У дома

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Вратите плавно, някак насила се затвориха след него. Топлото остана вътре, зад изпотенитe стъкла. Виелицата го посрещна с бръснещ вихър, захвърли цели шепи сняг в очите му. Шофьорът на автобуса няколко пъти го попита наистина ли иска да слезе тука. Все пак до първите къщи на селото има около половин километър, виелицата е ужасна, сипе. […]

Помните ли…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Помните ли вие, деца, не толкова малки, дори не и млади, а вече достолепни… Помните ли началото на зимата, на село и в малкия град. Когато ниските, сиви облаци са притиснали небето, слезли почти на земята, полегнали ребром в нивята. Ронят дребни сълзици по цели седмици. Възрастните са се прибрали по къщята. Ние, децата, след […]

Зимата на нашето недоволство

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Зимата се върна с пронизващ вятър, който цяла нощ ви и бушува в малките улички зад зловещо притихналите блокове. Дълго време, почти до разсъмване, трака с някаква ламарина. Няколко саксии паднаха от балконите като снаряди. Утрото дойде сиво и унило, с няколко изпърхвания на бледи, неуверени снежинки. Вятърът се наду отново и ги отнесе. Всички […]

„Даже и снежен, важно е да си човек!“

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Както е известно, днес нищо не е, каквото беше някога. И зимите също. Тогава беше така: навалява един дълбок сняг някъде в началото на декември и после откарва чак до март. Уличките-пресечки на тогавашната „Георги Димитров“, днес „Св. Климент“ в Разград, ставаха непроходими, докато дядовци, татковци и деца не излизаха да прокопаят пъртини с лопати […]

Зимна привечер…някога

Публикувано 1 CommentПубликувано в Яяя......

Някога много обичах, зимата, когато мракът започваше да се спуска и обличаше със синкава пелерина притихналата махала и село, да кажа на нашите – „Аз отивам до баба и дядо да ги видя какво правят.“ Часът е още пет, пет и нещо, но навън освен следите от шейните по снега, които ние децата сме оставили […]

Пълна каручка щастие

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Петък, време за избухване, за шоу, за ръцете горееее… А тук на село улиците са пусти. Пред единият от трите магазина в чаршията има спрели два автомобила и една каручка, която изглежда доста по-нов модел от колите. Впрегнатото в каручката магаре е присвило уши срещу ситният бръснещ страните му дъждец и сигурно мечтае за топлия […]

Качва се една жена на ски

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

В последните години често се замислям, че е мой морален и човешки дълг да опиша злощастния си опит на начинаещ (и останал завинаги начинаещ) скиор, така че да спася поне една клетница от този срам на дърти години да се въргаля като ранен тюлен в снега, вместо да се въргаля в топло легло и да яде шоколад, […]

Етюди

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Вечерта е мека. Снегът, на който се порадвахме за един ден, се стопи напълно. Улицата е почти безлюдна. Приветливо светят прозорци. Небето сияе с някакво странно и красиво нощно сияние. Горе, невероятно високо и толкова далеч примигват червените очи на сателитите. Долу, необозримо ниско, кипят телевизионни страсти. Пършиви новини, изречени с изкуствените гласове на китайски […]

Неделни контрапункти

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Моята неделна сутрин: 05:30 – Чочо ме събужда, защото е гладен. Ставам – боса, рошава, умряла от студ, сипвам гранули в паничката и в чехъла си и си лягам пак. Ставам след пет секунди, за да изтърся залепналата на петата ми гранула. 07:00 – Чочо ме събужда, защото е жаден. Ставам – боса, рошава и […]

Вещерство от едно време

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

…и ми текна у цацарката една вехта случка, коги я бе миничък, дедо Мраз беше жив, представата ми за Снежанка се заключваше до комшийката Анитка или поне макеи, а зимите беа по-бели, пролетта по-зелена, а летата по-убави, диви и прекрасни! Сички ваканции я прекарвах у Белотинци – Долно Белотинци. Ша да е било негде около […]