Ще икономисваме заедно!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

А пък при Цуцанка Оризова един пенсиониран пуловер, с вид и акъл на изфирясал даскал каза, че сега ще икономисваме и ще спестим от ходенето по ресторанти. Че ние у нас и преди не ходехме по ресторанти – нямаме такива пари. Как ще икономисвам от нещо, което нямам? Мога да икономисам, ако да речем, си […]

Зимата на нашето недоволство

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Зимата се върна с пронизващ вятър, който цяла нощ ви и бушува в малките улички зад зловещо притихналите блокове. Дълго време, почти до разсъмване, трака с някаква ламарина. Няколко саксии паднаха от балконите като снаряди. Утрото дойде сиво и унило, с няколко изпърхвания на бледи, неуверени снежинки. Вятърът се наду отново и ги отнесе. Всички […]

Как се обича Родината

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Баба ми през почти целия си живот беше живяла в нашето, забравено от света селце. В паничката на Розовата долина, сгушено в подножието на планината, огрявано от ласкавото слънце, вързано със синята дантела на Тунджа. И наоколо – поля, поля, поля, докъдето ти поглед стига. Рано напролет щъркелите долитат и крачат важно с червените си […]

По кръв и по сърце!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Гледам с огромно удоволствие и с просълзени очи предаването на БНТ, по случай най-прекрасния ни празник. Радвам се от сърце, че националната памет е жива, че толкова хора днес са на Шипка и не се уплашиха нито от лошото време, нито от коварно хвърлената заплаха за вируси и зарази. Разбира се, дебелите разбойници днес не […]

За всички онези, отминали „събота вечер“…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Понякога в събота вечер ми се приисква да се върна назад във времето – към онези чудесни години на дискотеките, когато се слушаха наистина хубави парчетан(ама как прозвучах като заядлив старчок), а не мазна и противна чалга. Съботните вечери… Оглушителната музика, танцуващите светлини и онзи особен аромат на кожена тапицерия, цигари, парфюми и алкохол. Спомням […]

А пък в един форум за кокошки казаха…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Днес попаднах на един кокоши форум, няма как другояче да го определя. Такова кудкудякане в писмен вид не съм виждала дори в БГ мама, а те са върхът на тъпотията в личната ми класация. Та в този форум една персона обясняваше как се мие под. Но нека цитирам по памет за какво долу-горе идеше реч. […]

Спорът е невъзможен, изходът – предизвестен!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

С баща ми се спори трудно. Дори невъзможно. Убедена съм. Той е невъзможен и твърдоглав. Сигурна съм и че той мисли същото за мен. Представете си спокоен съботен следобед. Чочо се е позиционирал на табуретката и се е превърнал в сладко пухесто кълбо, от което тук-таме стърчат лапи, уши и мустаци. Татко се е излегнал […]

Природата си знае работата…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Банално начало, но времето е наистина прекрасно. За Трифон Зарезан обаче си е рано, няма какво да си кривим душите, рано е, Природата си знае работата. Нашите предци са имали повече акъл от нас и са съобразявали празниците с нея, а не обратното. Защото обратното е невъзможно – не можеш да вкарваш Богинята-Майка в твоя […]

Казанчето ври, бяла пара пуска…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Чорбицата къкри на котлона и аз се сещам за онази детска игра, помните ли я, старци-набори: „Казанчето ври, бяла пара пуска“, и ми става едно такова миличко, драгичко и апетитно. И уютно. А Чочо наблюдава от висотата на хладилника какво се върши из кухнята. Да знаете от кака си Искра, че няма по-вкусно ядене от […]

Котлети за вечеря

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

За Коледа с мъжа ми купихме котлети за основно ястие и решихме да ги печем на скарата. Той обаче, Юдата му с Юда, реши да излезе да поработи и да ме остави насаме със скарата и котлетите. Това ме накара да се чувствам нещастна, което, предполагам, беше и целта. – Защо ще излизаш да работиш? […]