Чета тук за серията от диети, в които е влязъл Венци Мицов и не мога да не разкажа за моя скорошен опит да се подложа на нечестив метод, посреЦвом който да вкарам това мое тяло създадено за сладък грях във форма, по която вече биха припадали от мерак и уличните кучета. Един приятел, а след […]
И аз телефона от ухото си не мога да смъкна цял ден, бате, правя и нелепи опити някаква служебна работа да свърша, той, моля ви се, успява някак си да се промъкне между обажданията, да заеме линията на някой читав човек, който ще ми пожелае все хубави и яки работи и ще ми нарежда да […]
Петък е – ден на майстора, малката събота, архивраг на понеделника и…ден за Кауфланд. След като на всеки десет минути днес, баща ми се е обаждал да допълва списъкът с необходими, малко необходими, не необходими и откровено ненужни простотии, той нарасна дотолкова, че се доближи по обем до територията на Люксембург и съвсем спокойно може […]
Ще опържа картофи. Край, решено е! Когато ми е тъпо, си пържа картофи. Успокояващо е, весело е някак, празнично. Едно време, като бях дете, пържените картофи си бяха лукс. Не знам защо, но бабите ми не пържеха често. А картофи имахме винаги и по много, но само за празник се пържеше, при това по малко. […]
Като няма риба и мидата е рак. Без да съм се гласил да правя кой знае какви панаири, даже ама въобще, то все пак се получи някакъв що-годе приличен скандал. Е, как къде!? Кауфланд! Трябва някой път да питам наште, дали пък, когато ми се е отчекнал пъпът не са го завили в тензухена кесийка […]
Прибрах се от работа, ама по пътя много огладнях. Хем бърборя нещо, хем в ума ми се върти пилето с картофи, което се мъдри в една тумбеста тенджерка, а и то самото е едно такова тумбесто, бутчетата му са едни закръгленки, с една запечена хрупкава кожичка, намазана с масълце и поръсена с червено и черно […]