Еко ден

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

– Май съм ви карал и друг път – започва съвсем тривиално таксиметровият. Поглеждам в огледалото и завъртам глава многозначително, измърморвайки – „Можи“. Не ми се говори и ми е студено и ми се пуши, а днес ми е еко ден – без цигари, без кафе, без храна, без бира дори… даже вода не съм […]

Разказ по картинка

Публикувано 2 коментараПубликувано в Виктория Тинтерова

Тази уютност на картинката е някъде по света. Видял я е и Пепи от Младост. Рекъл си: – Ха и аз ще си направя  такова. Ще си джиткам из София, ще радвам хората и ще изкарам някой лев. Речено-сторено. Боядисал старото Опили жълто-бяло-червено и синьо, на квадрати, нали се сещате, като на онзи, Мондриан картинките. […]

Плодовете на любовта

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Хората, които ме следят (леле, колко психарски звучи това фейсбук понятие) знаят, че не живея сам. С мен е и едно кафеено дърво, което ми е дар за рожден ден от една дива и пожароопасна любов от преди 18 години. Растенийцето беше малко, а романът горещ. После едното угасна, а това което вегетира остана при […]

Прегръдката на мъглата

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Сигурно сте забелязали, че зимните мъгли в градовете приличат на сивкава помия във въздуха. За разлика от белите памучески красавици, които пъплят из планините и низините. И които някак майчински завиват селцата, махалите и колибите на овчарите. Изумително, почти фантастично е, да спреш на някой връх, на брега на паднала гъста мъгла и от недрата […]

Едно кафе, моля!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Реших да се поглезя и си купих кафе-автомат. Избрах от интернет, но не исках да плащам много и поръчах най-евтиния. Няколко дни се страхувах да го доближа, защото ми вдъхваше необясним страх, като всичко ново и непознато, но трябва да се използва все пак. Подготвих го, включих го, настроих го. Всичко е готово. В кутията […]

Неделна аларма

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Не знам дали студът ме събуди пръв или съвсем не скритите вопли на Чочо, който ревеше пред входната врата след мъжа ми, тръгнал на дежурство. В четири сутринта, за Бога! Опитах се да игнорирам плачевните извивки, но, когато осъзнах, че скоро полиция, гражданска защита и фондация „Четири лапи“ ще задумкат на вратата, предпочетох да стана. […]

Три в едно

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Сутрин пия три в едно и топя в него пълнозърнеста бисквита. Избягвам кафето, че ми се разбалансират чакрите. Гледам към двор с магданоз, копър, чубрица, лющян, току-що засадени чушки и домати. Малко по-нагоре се вижда баир с гора. Дишам дълбоко. Преди работния ден се зареждам с природа. До скоро бе обратното, толкова бях презареден с […]

Небесният град

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Това е „Небесният град“ в моята градина. Тази сутрин Джони, врабецът от най-ниския апартамент, честити 11 пъти пролетта на врабката си Мери. Беше пърхане, беше радост, беше прескачане. После Мери се прибра вътре, за да оправя сламките в спалнята, а Джони застана на кацалката и оцърка света. Не е ясно дали с подробности за подвизите […]

От целия ден сутрините съм най…сладък

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

По принцип сутрините съм крив. Но съм особено крив, когато още няма седем и е събота или неделя след дълга седмица, а нечий баща, о, каква изненада – моят е!, влиза тихо в стаята ми и ми шепне на ухото – „Три чувала финишър за бройлери, два стартер и един за малки зайчета трябва да […]

Сутрини, сутрини…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Доста време и много сутрини се търкалях вкъщи в болнични, заради трижди проклетия грип. Свикнах на лежерно съществуване, нещо като лек зимен сън на мечка. Ставах в десет, с прическа като от фризьорско прет-а-порте, изпивах си послушно таблетките и клеевата тинктура, витамините и хранителните добавки, закусвах кротко с попарка от сиренце и се заемах с […]