Едно кафе, моля!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Реших да се поглезя и си купих кафе-автомат. Избрах от интернет, но не исках да плащам много и поръчах най-евтиния. Няколко дни се страхувах да го доближа, защото ми вдъхваше необясним страх, като всичко ново и непознато, но трябва да се използва все пак. Подготвих го, включих го, настроих го. Всичко е готово. В кутията […]

Неделна аларма

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Не знам дали студът ме събуди пръв или съвсем не скритите вопли на Чочо, който ревеше пред входната врата след мъжа ми, тръгнал на дежурство. В четири сутринта, за Бога! Опитах се да игнорирам плачевните извивки, но, когато осъзнах, че скоро полиция, гражданска защита и фондация „Четири лапи“ ще задумкат на вратата, предпочетох да стана. […]

Три в едно

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Сутрин пия три в едно и топя в него пълнозърнеста бисквита. Избягвам кафето, че ми се разбалансират чакрите. Гледам към двор с магданоз, копър, чубрица, лющян, току-що засадени чушки и домати. Малко по-нагоре се вижда баир с гора. Дишам дълбоко. Преди работния ден се зареждам с природа. До скоро бе обратното, толкова бях презареден с […]

Небесният град

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Това е „Небесният град“ в моята градина. Тази сутрин Джони, врабецът от най-ниския апартамент, честити 11 пъти пролетта на врабката си Мери. Беше пърхане, беше радост, беше прескачане. После Мери се прибра вътре, за да оправя сламките в спалнята, а Джони застана на кацалката и оцърка света. Не е ясно дали с подробности за подвизите […]

От целия ден сутрините съм най…сладък

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

По принцип сутрините съм крив. Но съм особено крив, когато още няма седем и е събота или неделя след дълга седмица, а нечий баща, о, каква изненада – моят е!, влиза тихо в стаята ми и ми шепне на ухото – „Три чувала финишър за бройлери, два стартер и един за малки зайчета трябва да […]

Сутрини, сутрини…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Доста време и много сутрини се търкалях вкъщи в болнични, заради трижди проклетия грип. Свикнах на лежерно съществуване, нещо като лек зимен сън на мечка. Ставах в десет, с прическа като от фризьорско прет-а-порте, изпивах си послушно таблетките и клеевата тинктура, витамините и хранителните добавки, закусвах кротко с попарка от сиренце и се заемах с […]

Забеляза ли живота днес?

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Забеляза ли, че навън вече не вали? Забеляза ли, че слънцето грее за двама, че снегът се превръща в каша, че тревата пак е зелена? Забеляза ли умората в очите на жената от лавката? Става всяка сутрин в 5, пътува от Обеля до Дружба, прекарва целия си ден в ламаринената лавка и грее ръцете си […]

Малък разказ за любов

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

– Става. Савата се усмихваше самодоволно. Погледнах го изумено. Понякога беше нежен и чувствителен и изпълваше сърцето ми с радост и обич. Понякога, като днес, ми идеше да го убия, задето е толкова циничен и студен. Седяхме в любимото ни място за срещи – малко симпатично кафене на пет минути от работните ни места. Виждахме […]

Честита Демокрация, другари!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

В началото на така наречената демокрация в България, така наречената ми вуйна отговаряше на всеки дръзнал да ѝ се противопостави по въпроса с „великата промяна“ с думите „Ама по бай Тошово време нямаше кафе“ и после тичаше по сините митинги. По-късно демокрацията я съкрати, после я обезработи дълготрайно, след това обезпаричи генерално и тя пак […]

Чаша кафе с дъх на златна есен

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

И отново – с първата чаша кафе съм под дюлята, която вече е обрана, плодът ѝ превърнат в чиста проба сладост, затворена в малки бурканчета чакащи студените снежни утрини, когато капачката на някое от тях ще изпука глухо, след което съдържанието му ще бъде добавено върху топли мекици…които ние тук всъщност наричаме питки. Близо до […]