Ще бъде осемнайсет часа и …найсе кебапчета!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Ще бъде осемнайсет часа, нула минути и десет секунди. Дръннннн! Звъни се. Тия няма и двайсе секунди след точно този кръгъл час, в който работното ми време приключва са толерансът, който баща ми ми отпуска – за тоалет, за лично време, за общуване с нормални хора, за прекръстване, за призоваване на Вси светии, такива работи. […]

Пържени картофи!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Ще опържа картофи. Край, решено е! Когато ми е тъпо, си пържа картофи. Успокояващо е, весело е някак, празнично. Едно време, като бях дете, пържените картофи си бяха лукс. Не знам защо, но бабите ми не пържеха често. А картофи имахме винаги и по много, но само за празник се пържеше, при това по малко. […]