Голямата ваканция

Публикувано 1 CommentПубликувано в Виктория Тинтерова

Отваряш си очите една сутрин и се питаш – Ох, какво беше, беее какво беше? Ааааа – Голямата ваканция! И душата се изпълва с такова щастие, ама такова щастие! Края не му се вижда на това щастие. Ехее, колко много са три месеца…. С мама ще ходим в Казанлък! Качваме се на влака, предишната нощ […]

Късно лято

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Есента се усеща вече – дори в най-големите обедни жеги се чувства, как лятото прегаря. Улиците опустяват, напечени от слънцето, колите фучат с приспивен шум, дърветата изнемогват от горещия въздух и свиват листа, за да запазят влагата им. Но в мигновените мярвания на лястовичи стрели, в синьото на небето, в наедрелите гроздове по асмите в […]

Ароматът на есен

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Ароматът на печени чушки, разстилащ се над нашия квартал, припомня за идващата есен насред августовските жеги. Преди обед, по хладина, или пък надвечер, когато горещините омекват, на нашата улица, състояща се от къщи с дворове, често се разнася уханието на печащите се върху скари, барбекюта или жива жарава червени и зелени пиперки. В най-ранните ми […]

Еньовденски видения

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Беше едно сочно и вкусно лято, в което се бяхме изнесли в планината, за да наберем малко зелени шишарки за боров мед. Палатките ни бяха на края на гората, от където се спускаха ливади и поляни между рехави провлаци от букаци. Луната беше нова и приличаше по-скоро на хилаво резенче лимон над чашата на долчинката, […]

Приказка за свободата в малкото ни дворче

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Както вече съм казвала, имаме минатюрно дворче. С масичка, столове, пейка, цветя в саксии, помощна масичка с разни необходимости, за да не щъкам непрекъснато до кухнята. Отгоре има асма. Понякога идват приятели на гости, но най-често си стоим сами и си приказваме и си пийваме питиета… Слушаме музика тихо, а когато се стъмни, слагам една […]

Знойно и душно пладне…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Знойно и душно пладне… Дотук с приликите с „Ловец“ на Чехов. По небето има къдрави облачета, тревата още не е изгоряла и дори е възможно да завали по някое време. Минавам покрай първата ожъната нива, която виждам тази година. Златистите отблясъци от отрязаните ечемични стъбла, създават впечатление за безнадеждност. Виж, те вече не ще се […]

Есен…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Няма нищо по-хубаво от прехода на един сезон в друг и особено щом става дума за лято в есен. Сякаш си седнал на два стола, но без лошите последствия за това като във всяка друга ситуация в живота. Самият живот сякаш ти подпъхва под задника една по-широка възглавничка, за да ти е по-удобно и те […]

Тъжните мисли на една разградчанка

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Вървя по улиците на моя град. Понякога съм потънала дълбоко в мислите си и много не се оглеждам около мен. Но днес изпратихме до последния му дом Юксел Чаушев – един от последните творци с онова особено светоусещане, което едновременно ни смиряваше и възпламеняваше. Може би затова сетивата ми улавяха повече сигнали от околната среда. […]

Варненско лято

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Лято, 2001-а година. Някъде ей това време е било – август, септември. Аз съм войник, но не просто и някакъв прост войник, а матрос, братленца – матрос от състава на Военноморските сили на Република България с вътрешно ведомствена длъжност „Авиоспециалист“ в поделение „Чайка“. Нека това „авиоспециалист“ не ви подвежда – не съм правил сложни лупинги […]

От ония истории…които те изтръпват отвътре

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Ще се пръсна, ако не разкажа тази история. Затова ме извинете – не е от най-ведрите… Миналото лято по стечение на едни странни и щастливи обстоятелства, се оказах на море с една от най-скъпите ми приятелки Наталия на остров Лимнос. Ей по това време беше горе-долу – жега, прашни пътища, юлски нощи… Пътувах сама от […]