АХ, МОРЕТО…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Щото много истории за морето засичам на тоя фейсбук бряг… И аз ще си опиша моята пък. Бях на 15-16, когато го видях за пръв път. Морето, нали. Започнах работа в местно кръчме, за да си събера пари за каузата „Норка на море“. Работих. Събрах някаква сума. 120 лева Щото, покрай мечтите за морски Бриз, […]

Когато гръм удари…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Дали заради глобалното затопляне или по някаква друга причина, но тук напоследък се спуква да гърми и да вали, и това ми носи радост. За разлика от миналата година, дворът е зелен и тучен, хортензиите скоро ще стигнат човешки бой, а зеленчуковата градина избуява. Днес използвахме краткия промеждутък между два пороя, за да се разходим […]

Добрите хора, добрите къщи и…тулупите

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Баба ми имаше две сестри в Бургас. Леля Иринка и леля Анка. Живееха в бащината си къща в Бургас. Баба ми и четвъртата им сестра навремето са продали долния етаж, като са се преместили в София, та лелите живееха само на втория. Ходехме през лятото, преди да отидем в Созопол, да ги видим. Понякога преспивахме […]

Гърция, гърците, морето…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Едно бързо пътеписче. Или в моя случай – кърпописче. Бързо, ама дълго… Защото много-много не мърдам от кърпата на пясъка. Лежа, зяпам, защото смятам, че е тъпо да чета книги, като наоколо е такава красота – море, баири с бели къщи, една снежно-бяла църква за разкош, лодки и много, ама много деца. Български деца. Млади […]

На стоп по любов

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

За пръв път ги видях преди три дни. Хванати за ръце с две малки пътни чанти, ама от ония чанти, които помним от социализма. Стояха край Созопол и махаха някой да ги качи на стоп за надолу. Не бяха натрапчиви, дори обратното, по един някак си срамежлив начин махаха. Видях ги късно, а и улисан […]

На курорт в Китен

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Плажът в Китен, около 10.00 ч. сутринта. Около нас започват да надуват дюшеци и да плющят плажно масло. Дебела майка крещи на дебелото си ревящо дете: „Некой ден че ми писне и че те разчекнем, беее!”. Възмутен гларус изразява мнението си за нея, като се изцвъква на чадъра ѝ. Европейският „елит” е представен от група […]

С батки на море

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

На море. Плаж Фичоза. На небето слънцето спряло сърдито пече, а до нас тъкмо се разполагат най-дивите селски бекове с жените си. Всички са бели-беленички и чувам как кожичката на тумбачетата им започва да цвърчи още щом среща първият слънчев лъч след захвърлянето на преливащи от плът потници и пареота прикриващи същото, а гюрултията, която […]

Любовна история от плажа

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Бях още млада комсомолка, когато в един горещ августовски ден на плажа на „Бункера“ се запознах с двама братя – блондин и брюнет – Миро и Иво. Миро беше боксьор и голям нервак. Походката му – лява ръка с ляв крак и дясна с десен и задържането на въздух, концентрираше женските погледи в гръдния му […]

Как баба ЕлефтеротипИя ми конфискува документите в Гърция

Публикувано 1 CommentПубликувано в Яяя......

Срещнахме я на брега на Егейско море. Движехме се по морската алея с приятелката ми и питахме за стаи под наем. Беше края на април. Вървяхме бавно и без посока, от никъде и за никъде (точно както съм минал през половината си живот). Тя ни махна с ръка. Малка симпатична бабка облечена изцяло в черно. […]

Представете си бъдещето…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Послепис

Иска ми се да започна с „Представете си далечното бъдеще…“, но май много по-достоверно ще е, ако началото е следното… Представете си съвсем близкото, обозримо бъдеще, може би предстоящо следващата, най-много по-следващата година: Излизайки от входната врата на блока, където живеете (за обитаващите къщи може да напиша друга история), автоматично прекрачвате във фоайето на новата, […]