Животът е като кутия шоколадови бонбони увита във вестник „Лична драма“

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Вероятно се сещате, разказвах веднъж за драмата си свързана с вестник „Лична драма“ и как след публикувано мое писмо там животът ми се промени за известно време тъй като получих около един милиард писма в отговор и аз съпортнах всяко едно от тях и даже впоследствие поизлязох да се видя на живо с няколко от […]

За изкуството и театъра след Световния ден на отвореното писмо

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

„Националните театри не са заведения, в които се печелят пари или дето се заглавиква публиката с безцелни и безсмислени удоволствия. Това са културни учреждения, за които се само харчи като за университета, библиотеките и училищата. Изобщо, целта на театъра не е забавлението. Забавата не е култура… Театърът е висш културен институт, най-висшият за живота на […]

Сине…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

До сина ми „Сине, сине, ти си ангел мой…“ Тъй пееха едно време. Ангелите ми излязоха, майка, додето ти решиш да излезеш. Не стига, че зарита и заблъска още от третия месец в корема ми, ами и десет дена след термина се чудеше колко още да останеш вътре. Ходех като Моби Дик, ама не бях […]

Писма до Америка

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

В подкрепата на безумната глупост с тия писма до бежанците от политиката на Партията и Правителството с призиви за завръщане в рОдината, пуснаха Бенатова и нейната тъпотия за двама млади, които се върнали от злата чужбина. Бенатова вика, че България имала добри икономически показатели. Ама са невидими. Нещо като Конникът без глава, аха да ги […]