ДА НЕ УМИРАШ НА ИНАТ

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Като се тръшнах три деня да мра, ама не е истина. Умирам, а че умирам, ви казвам! Кръвното ми ниско-ниско, таман до два метра под земята, накъдето се бях запътила. Бе ха шоколад, бе ха захар, бе ха нес кафе – няма и няма. Какво ли си вика оня отгоре: “Я, почини си, Траяно, полежи […]

СПОМЕН ЗА СЪЛЗИ

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Послепис

От Калоян Захариев „Снощи сънувах мама. Ръцете ѝ миришеха на мед.“ Това каза дядо ми в деня преди да умре и се разплака. Прегърнах го през крехките рамене, върху които тежаха 95 години, и го притиснах към себе си. Зърнах баща ми, който стоеше до ъгъла на къщата и гледаше смутен как тъста му хлипа […]

МАГДА

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

МАГДА Борислава Кузова Мълвата се понесе, грозна и мътна като придошли води и нищо не можа да я зàпре. До надвечер подигна тиклите на сяка от къщите, вмъкна се като крадец покрай огнищата, заобиколи гузно кандилата и повея да изгаси пламъка пред Богородица. Па сетне легна черна в не една постеля да сее раздор. Вдовицата, […]

Герой на нашето време

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Много исках да напиша нещо друго, но вече съм написала това и някак си то ми се струва съвсем достатъчно…. Не е свързано с празника, но е приложимо. Има един разказ на Марк Твен, който съм чела много, много отдавна и не си спомням името, но помня основната идея, която така ме впечатли, като дете, […]

Ялена

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

При баба Мара се ходеше с два зора. За лек или за акъл. Още на вратата те пресрещаше тя и троснато питаше за кое от двете. Рядко людете си тръгваха без да получат туй, за кое са дошли. За цяр се ходеше по всяко време. Ама за акъл – все по тайна доба, да са […]

Старата циганка

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Какво слънце е напекло старата кариера. Спряло насред небето, нито мърда, нито поглежда настрани. Изгаря и без туй изсъхналите тревици между камънака. Тук-там прибягват гущерчета, да се скрият от жегата. Шмугват се под някоя плоча и застиват там, да не примамят нечие око от висинето. Бяло охлювче току се свлече по пясъчника надолу, не издържало […]

Старите мъже

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Те не говорят с всекиго и как да е. Поглеждат изпод вежди, засукват мустак (ако го имат) и си затрайват. Нахлупват шапката си по-ниско, дръпват силно от фаса, дълго го мачкат в стария пепелник. Други пък попържат, мърдайки само устни. Слушат младока, който ще им взема интервюто, навеждат по-ниско главите и придърпват запотените чаши към […]

Самодивското кладенче

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Ранна утрин беше ранила. Росата още блестеше в тревите. Слънцето не бързаше да изгрее и сенките се помайваха в ниското. Таеше наоколо. Птиците още не пееха. Пъргава булка кършеше снага надолу по пътеката към кладенеца. Бързаше да ошета дорде е ранина. Блестяха бакърите на витата ѝ кобилица, нозете ѝ мокрееха в тревата. Кога слезе долу […]

Синьова булка

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Три дни сватбата оглася селото. Богат е чорбаджи Найден, сватбата е голяма. Един син има той и него жени. Другите му деца все женски, запиляха се по чужди села и чужди родове продължиха. Големи зестри им даде, големи сватби им стегна, ама за сина си пазеше всичкото имане. Последен го завъдиха, голяма грижа по него […]

Веса

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Висока, стройна, яка мома е Веса. Четирима братя я закрилят. Ра́сти край тях, с техните игри, и стана силна и независима. Нищо и никой не може да ѝ се опре. Ергените стоят далеч от нея. Страхуват се от острия ѝ език, яката ръка и братята, готови всеки миг да я защитят. Момите кръжат около Веса, […]