Ще ви разкажа как един емигрант се върнал в България. Историята я знам от него самия. Един арменец от Пловдив. Емигрирал той заедно с цялото си семейство в Щатите в началото на 90-те. Свобода, избор и прочие мечти. Не помня вече в кой град. Отишли, настанили се в сносна квартира, в сносен квартал и започнали […]
В един хубав ден през 1934-та, попът от татковото родно село събрал енориашите си и ги повел за откриването на паметника на Шипка. Моята прабаба Вида също била сред тях. Потеглили с волските каруци, кой в каруцата, кой пешком крачи край нея, стари баби и млади невести с младенците на ръце, мъже и деца, лека-полека, […]
Много исках да напиша нещо друго, но вече съм написала това и някак си то ми се струва съвсем достатъчно…. Не е свързано с празника, но е приложимо. Има един разказ на Марк Твен, който съм чела много, много отдавна и не си спомням името, но помня основната идея, която така ме впечатли, като дете, […]
15.01.2021, ден тринайсет, откак не съм стъпвала в супермаркет и ден двеста шейсет и някой си без маски. Решението да не участваме в тоя карнавал и да се преместим в Танзания или на самотен остров, ако се налага, не беше хич леко, но дава отлични резултати. Веднъж един човек ме пита: “Е какво толкова ще […]
Знаете ли, от известно време си търся повод да споделя нещо. Днес си го намерих, като всеки човек, който си го търси. Дадох си сметка, че “вятърните мелници” винаги се намират на хълмове, до които се стига по стъпки, които са прекалено дълбоки и също толкова чужди. Хората не слушат, а чуват. Не разговарят, а […]
Извинявайте, ама много се лигавите на тема свобода и демокрация. Може ли който си поиска да си огразди малко земя и да си струпа боклук от Италия, който е от Африка? Може! Може ли, ако много ти потрябва вода от язовир да идеш и да си отклониш малко само за теб? Можеш. Може ли, ако […]
Десети ноември. Ужасна дата в нашата несретна история. Докато Васко Кръпката, който наистина е кръпка върху лицето на човешкия вид, ни успокояваше, че комунизмът си отива, аз се чудех, имало ли е някога комунизъм където и да е. Мисля, че не. Използването на една чиста до съвършенство идея за мръсни цели, роди чудовищата на мрака […]
Комичните близнаци Аргирови викат, че нямало и кренвирши преди 89-та и било голяма радост да си купиш. Да добавим и креМвирши към другите липси. Те са ми връстници, тез братя мушмуроци…. А трите свободно отглеждани големи бели птици на Бтв са решени в тъмно синьо… Когато сме се родили с близнаците е било много тъпо. […]
10 ноември 1989 година. Вали нещо между сняг и дъжд. София изглежда апатична и притихнала. По “вражеските” радиостанции са съобщили, че Тодор Живков е подал оставка. Ние седим с моят съученик и приятел Енчо у тях, в гарсониера на улица Славянска. Пием кафе. Чакаме новините. Съобщават официално, че бай Тошо вече не управлява рОдината и […]
– Няма начин да се върне доверието в тези институции (училища и детски градини) без камери! – ядоса се Хемикян. Млади хора, които искат да се овъртолим в камери… Поразителна липса на свободолюбие! Малко са ни полирани мозъчетата, струва ми се. Тук един приятел попита сутринта, защо ни е било да четем Маркес, Достоевски, Стайнбек… […]