Втренчени мълчания

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Напоследък повече ми се мълчи. Когато човек мълчи повече, той и чува, и вижда повече. Мълчанието ме връща към късните есенни дни на село. Хората, които живеят на такова място, ще ме разберат. Студените утрини са изпълнени с влага, която трепти по всяко посърнало растение, по всеки войнствено наострен храст, по окапалата шума на дърветата. […]

Елизабет Две отива на село…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Много са трогателни тези репортажи, в които разни англичани и Нова ни разказват колко е по-хубаво в България, отколкото в Англия. Като видяла едно такова филмче, кралица Елизабет Две извикала Борис Джонсън и му казала: – Бе, алоууу, Боби, ти знаеш ли, че наще поданици предпочитат да живеят на гъза на географията, в село Мърцо […]

Малку на село, на чис въздух, дицата да видят ко е хубоу…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Не знам и не разбирам, бошкеееей, защо кога дърва прибирам и кося щира и троскота на улицата, сички странни птици избрали Невша за неделната си разходка „малку на село, на чис въздух, дицата да видят ко е хубоу“ се при мене ше спрат и ше искат да си говорим. – Дърва ли, дърва за зимата […]

Шивачка

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Баба ми по майчина линия беше шивачка. По цял ден у нас идваха жени да им шие и за мен беше страшно интересно да стоя при тях в скромната и много чиста „долна“ стая, отделена с малко антре и две вътрешни стъпала от „горе“. От червено-оранжевата пътна врата тръгваше спретната циментова пътека – винаги пометена, […]

Севда

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Седнала съм под асмата на двора, а главата ми се е запалила. Откакто моя се гътна от инфаркта и ме остави сам-сама, за първи път съм в задънена улица. След месец една година ще стане, а на мен ми се види че е настанал часът… Наше село си е баш село. На завет е и […]

Когато кандидат-селяните се срещнат челно със селото

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Изкарал съм косачката на разходка в ливадката пред къщата (животът ми е – спя, ям, ходя на работа и кося у нас и из селото, в паузите чета) и докато я уча как да се мята, как да го прави, как да се търкаля в голямата трева, до мен спира непозната кола – червено лъскаво […]

Пръстите на баба

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Преди да съмне, пръстите на баба миришеха на хладно, на кибрит и чамови подпалки. После миришеха на черупка на яйце и на масло. После на звънец от гушата на коза и на първи приказки с комшийките. После пръстите на баба ставаха зелени от бурена за кокошките, после потъмняваха от вишните, а преди обед се бялваха […]

Златният вятър

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Днес по обед тръгнахме да оставим татко на село за няколко дни. Той – развълнуван и забързан, мъжът ми – обзет от веселото желание да разнообрази досадния ден, а аз – разтревожена и почти съкрушена, защото все едно се връщам в миналото, а вече отдавна нямам моралните сили за това. Горещината беше като в гърлото […]

Любителския театър в Кортен

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Жива съм, от тичане из България нямах време да пиша тук. Две важни за мен теми ме командваха тези дни – Борисова градина и общественото обсъждане на 5 юни, заради което шофирах почти 1000 км. с пълнещо се с кръв коляно (нали знате, че обичам да се жаля) и фестивала на селския любителски театър в […]

Пътепис за България

Публикувано 1 CommentПубликувано в Виктория Тинтерова

Напъва ме да напиша един пътепис. Пет дни пообикаляхме част от рОдината. Пъво по магистрала Тракия. За десетгодишното си царуване, Баце построи една (1) малка, сладка магистралка. Сладка, защото всичко малко е сладко. Хората вече строят четири, че и петлентови магистрали, а нащо – с две платна. Около 1/3 обаче и с две платна не […]