Когато бях касиер в Лукойл някога…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Това винаги ми е било любимо, още от времето, когато работех в Лукойл и особено в краткия отрязък бидейки касиер там. Иначе си бях „контрольор“ – помпозно звучаща длъжност за момчетата зареждачи. Седнал съм на едно високо столче, моята форма на бунт срещу малоумните порядки и правила сътворени от някой си Рашо Рашев – с […]

Шамари в Теленор…пак!

Публикувано 4 коментараПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Аз някой ден (скоро, съвсем скоро – новината за това ще излезе ексклузивно в Драскател), ама наистина ще вляза с гръм и трясък в произволен офис на Теленор и ще раздам яки шамари на произволен тамошен консултант, а най-добре на всички накуп или поне на толкова, колкото успея да обхвана, преди някой да е повикал […]

Уста пълна с натрошено стъкло

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Крум

Пловдив. Голям български град (или поне беше „български“). Град, в който съм живял, учил и работил (в произволна последователност). Имах и широка и влиятелна рода там. Град, в който изживях няколко години изпълнени със секс, алкохол, купони, истински откачени простотии и финансова независимост. …но също така и изживях и голяма част от най-големите ужаси в […]

Теленор ми е Кауфланд

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Да си платиш една най-обикновена и тривиална месечна сметка в Теленор понякога е живо изпитание на нервите, тренировка на търпението и радост за кибиците влезли само да киризят скъпи телефони. Влизам смирено като в храм и уж изкарал бесовете си, тъй като допреди минути съм диалогирал, така както умея, с един от възможно най-чуждата от […]

Булка…остъй – имаш желание. Сачу, запали ми ена цигара!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Сачу го забрайла баба му на пазара. Лелейййй, к’ва драматургия са отприщи! Дваесе минути сичко върви на забавен каданс и с купища близки планове на уплашената физиономия на бабката, ама толкова близки, че ѝ открих перде на лявото око. Тича оная из сергиите и тревожно вика: „Сачу, Сачу, къде си чедо???“, ама без глас го […]

Параграф 22 x 2

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Безочието и наглостта на банките в България, понякога толкова ме стъписва, че чак ме забавлява… Пощенска банка. Днес. Аз: – Добър ден! Имам открита левова сметка при вас, с издадена дебитна карта. Искам да я закрия, понеже рядко я използвам, а иначе всеки месец ми се удържа такса за обслужване… Тя: – Добре, господине. Ако […]