Дистанционната изповед на един начален учител 2

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

МА АЙ СПРЕТЕ СЕ ВЕЧЕ! ЧЕСТНО! СПРЕТЕ СЕ! Аман от платформи, платформички, самообучения и потките мо майни! София не е България! Омръзна ми! Повръща ми се и, ей БОГУ, ще напусна системата на образованието и ще стана ТИР-аджийка! Да, знам, знам, не е лесно. Не казвам, че е лесно на всички ония хора, които са […]

Дистанционната изповед на един начален учител

Публикувано 3 коментараПубликувано в Яяя......

Ден 9 на дистанционното обучение на един начален учител – съкратен вариант. 7:50 Учител: Добро утро, дечица! Готови ли сте за днешното приключение? За да се усмихнем и подготвим за днешния ден, ви поздравявам с пенсичката…. (Оранжева песничка, примерно) 8:10 Публикация с подробни разяснения за първия час: „Отворете си тетрадката; запишете темата на урока; изгледайте […]

Аз съм учител!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

1. Аз съм учител! Едва ли има по-тъп народ от нашия! 2. Аз съм учител! Искам да кажа, че който твърди, че наистина онлайн обучението, което се провежда в момента е ефективно, да си хвърли дипломата! 3. Аз съм учител! И искам да изкрещя на своите колеги да престанат да се правят на работещи, да […]

Не казвайте на мама!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

От Траяна Кайракова За никого не е тайна, че учителските деца са ощетени още от раждането си. У дома това също не е изключение. Аз не питам първо „кой те удари“ или „кой еди-какво си“, аз питам „Ти какво си направил/а?!!!“. Не им е лесно на моите, ама и не са умрели още. Дъщеря ми […]

На всички Учители с любов!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Послепис

Боже, колко учители ми минаха през образованието, Боже! На „А“ и „Б“ и ония другите шесенайсе и тия дванайсетте, сешсе, ме научи другарката Иванова. Аз си ги знаех де, ама тя ми показа, че има как и да не изглеждат като пияни гарги, когато ги пиша на разчертаният на широки и тесни редове бял лист. […]

Балада за Георги Петров

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Тази сутрин Георги Петров стана рано. Въпреки, че го мъчеше дископатията и артрозата в коляното, той се надигна от леглото, обу вехтите пантофи и си наля чаша чай. Чай от липа. Ароматът на детството и младостта му. Вкусът на попара със стар хляб, малко сирене и бучица масло, полети с този чай, който майка му […]

Първи клас…и така до „…дванайсееее!“

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Първи клас. Тотален шаш. Месец преди датата: търчане за нови обувки, нови дрехи,тетрадки – осем вида, химикалки – също толкоз, боички, ваденки, етикети, гланцови блокчета – три вида, флумастри – пет вида, за всеки случай и т.н. Дали учителката ще е „добра“, подозрително оглеждане и опознаване на другите родители, „тези там ми изглеждат престъпници, сигурно […]

Малък сливенски (и малко хорър) етюд 2

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Той е вече доста възрастен, не ми се иска да кажа „стар“, защото го помня от времето, когато беше в мъжкия си разцвет – висок, едър, с лъвска глава, с изражение на човек, който може да събаря планини, да щурмува кули и да обезглавява дракони. Сега се е превърнал в смалено, кротко деденце, което обикаля […]

Трагедията в битието определя съзнанието

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

След по-дългият престой вкъщи, десетките коледни повърни по телевизията, натрапените сълзливи истории от де що има „популярна личност“ и особено след като баща ми през повечето време ме гледа като гладна хиена куца газела и от време на време като лъв, на когото аз, мишката, съм извадил трън от лапата, демек – „знам, че вършиш […]

Баба Зюмбюла – учителка.

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Сгушена на един ъгъл на „жълтите павета“, потръпваща от поривите на студения есенен вятър, прикриваща лицето си с шалче, над което плахо поглеждаха ясни сини очи – така видях днес баба Зюмбюла, на 86 години, от с. Мокрище край Пазарджик. Учителка с 40 годишен стаж. С пенсия от 130 лв. „Лекарствата ми струват 160 лв. […]