У дома

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Вратите плавно, някак насила се затвориха след него. Топлото остана вътре, зад изпотенитe стъкла. Виелицата го посрещна с бръснещ вихър, захвърли цели шепи сняг в очите му. Шофьорът на автобуса няколко пъти го попита наистина ли иска да слезе тука. Все пак до първите къщи на селото има около половин километър, виелицата е ужасна, сипе. […]

Помните ли…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Помните ли вие, деца, не толкова малки, дори не и млади, а вече достолепни… Помните ли началото на зимата, на село и в малкия град. Когато ниските, сиви облаци са притиснали небето, слезли почти на земята, полегнали ребром в нивята. Ронят дребни сълзици по цели седмици. Възрастните са се прибрали по къщята. Ние, децата, след […]

Неделно утро в късно пролет

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Неделното утро винаги е хубаво. Особено през късната пролет. В правоъгълника на прозореца се разсъмва и птиците се събуждат. Пердетата първо синеят, после стават портокалови. Въздухът е чист и лястовиците започват да се стрелкат в небето,а гълъбите гъргорят нещо на перваза. Когато бяхме деца, хем обичах неделното утро, хем ме беше яд на него. Не, […]

Казанчето ври, бяла пара пуска…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Чорбицата къкри на котлона и аз се сещам за онази детска игра, помните ли я, старци-набори: „Казанчето ври, бяла пара пуска“, и ми става едно такова миличко, драгичко и апетитно. И уютно. А Чочо наблюдава от висотата на хладилника какво се върши из кухнята. Да знаете от кака си Искра, че няма по-вкусно ядене от […]

Прегръдката на мъглата

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Сигурно сте забелязали, че зимните мъгли в градовете приличат на сивкава помия във въздуха. За разлика от белите памучески красавици, които пъплят из планините и низините. И които някак майчински завиват селцата, махалите и колибите на овчарите. Изумително, почти фантастично е, да спреш на някой връх, на брега на паднала гъста мъгла и от недрата […]

Втренчени мълчания

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Напоследък повече ми се мълчи. Когато човек мълчи повече, той и чува, и вижда повече. Мълчанието ме връща към късните есенни дни на село. Хората, които живеят на такова място, ще ме разберат. Студените утрини са изпълнени с влага, която трепти по всяко посърнало растение, по всеки войнствено наострен храст, по окапалата шума на дърветата. […]

С романтико-расизъм към просперитет!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Ако срещна човек, който прави реклами и/или семейни филми, немедлено ще си сложа ку-клукс-клановата качулка (една такава хубавичка, беличка, островърхичка), ще заредя карабината и ще му дам две минути преднина. Надявам се да го гоня по пресечен с кактуси терен, с туфи от отровни растения и с храсти, в които храносмилат гърмящи змии. А когато […]

Автентичният коледен дух

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

С облекчение се измъквам от града. С едно едва сдържано „Оффф“ правя обратния завой преди да се кача на магистралата и вече усетил правата, която ще ме отведе далеч от тая непоносима градска гмеж, кракът ми настъпва газта, за да се омета колкото се може по-бързо. Самата магистрала е като Лас Вегас гледан отвисоко – […]

Прозорче..

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Много ми е хубаво вечер, когато навън дъждът се е превърнал в ситна мъгла и само един-два прозореца светят като самотни фарове от далечни острови, да допра нос до замъгленото стъкло, да духна и да си направя кръгло „прозорче“. Някъде пролайва куче. Уличните лампи мъждеят. И вече никакъв звук. Няма дори и коли. Не се […]