Когато не целуваш жена си

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Жените все искат да ни целуват – колко досадно. Най им допада да го правят на публично място, като по този начин заплюват територията си. Любимата непрекъснато търси да ме целуне. Ужас. Повечето хора биха дали да ги прострелят (даже два пъти), само за да могат да се докоснат до мокрите ѝ бели зъби, напуканите […]

Комплексът като култ

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Доживяхме отвратителните времена, в които комплексът на жертвата е издигнат в култ. Днес е изключително модерно е да си жертва, дори е задължително – иначе не се вписваш в нормата. Нужно е да го правиш шумно и с претенция, с преигран драматизъм – важното е да привлечеш внимание и да трупаш дивиденти, които не можеш […]

Честит празник, мамо!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Когато бях малка, много се радвах на 8 март. В детската градина поне месец рисувахме и лепяхме разни неща и пишехме с разкривени букви „Честит празник, мамо!“ Учехме и разни стихчета, а на празника пеехме и танцувахме пред мамите. Моята винаги хем се смееше, хем плачеше и аз знаех, че много се радва…. После двете […]

Полет до Сингапур

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Има една категория хора, които аз наричам „самодоволните“. Това са хората, които са имали късмета да се родят в добри семейства, да учат в хубави училища, да създадат „гнездо“ с човек от тяхната черга и да заживеят един спокоен, без лишения живот, в който всеки от съпрузите си кара собствена, при това доста прилична кола; […]

Секс на светло

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Вие как предпочитате да правите секс – на светло или на тъмно? А кой да е отгоре? Прави удобно ли ви е? Питам, защото на мен обикновено не ми е. А седнали? Целувате ли се с език, когато правите любов сутрин на събуждане, преди да сте си измили зъбите? А когато правите фелацио или кунилингус? […]

Малък разказ за любов

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

– Става. Савата се усмихваше самодоволно. Погледнах го изумено. Понякога беше нежен и чувствителен и изпълваше сърцето ми с радост и обич. Понякога, като днес, ми идеше да го убия, задето е толкова циничен и студен. Седяхме в любимото ни място за срещи – малко симпатично кафене на пет минути от работните ни места. Виждахме […]