СПОМЕН ЗА СЪЛЗИ

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Послепис

От Калоян Захариев „Снощи сънувах мама. Ръцете ѝ миришеха на мед.“ Това каза дядо ми в деня преди да умре и се разплака. Прегърнах го през крехките рамене, върху които тежаха 95 години, и го притиснах към себе си. Зърнах баща ми, който стоеше до ъгъла на къщата и гледаше смутен как тъста му хлипа […]

Старата циганка

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Какво слънце е напекло старата кариера. Спряло насред небето, нито мърда, нито поглежда настрани. Изгаря и без туй изсъхналите тревици между камънака. Тук-там прибягват гущерчета, да се скрият от жегата. Шмугват се под някоя плоча и застиват там, да не примамят нечие око от висинето. Бяло охлювче току се свлече по пясъчника надолу, не издържало […]

Старите мъже

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Те не говорят с всекиго и как да е. Поглеждат изпод вежди, засукват мустак (ако го имат) и си затрайват. Нахлупват шапката си по-ниско, дръпват силно от фаса, дълго го мачкат в стария пепелник. Други пък попържат, мърдайки само устни. Слушат младока, който ще им взема интервюто, навеждат по-ниско главите и придърпват запотените чаши към […]

Самодивското кладенче

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Ранна утрин беше ранила. Росата още блестеше в тревите. Слънцето не бързаше да изгрее и сенките се помайваха в ниското. Таеше наоколо. Птиците още не пееха. Пъргава булка кършеше снага надолу по пътеката към кладенеца. Бързаше да ошета дорде е ранина. Блестяха бакърите на витата ѝ кобилица, нозете ѝ мокрееха в тревата. Кога слезе долу […]

Грехът на една майка

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Слънцето бавно пълзеше по небето и отиваше къде пладня. Беше утихнало наоколо, чак звънеше тишината. Звънеше като звънците на стадата, които караха напреде си. Що не ги завръщаха мъжете? Баба Мара отвори очи и се огледа наоколо. Дома си е тука, хубаво си е. Добре сториха, че се завърнаха по къщята си в родното село. […]

Син да имаш

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

„… син да имаш, да порасне, него, момко, аз да взема…“ Народна песен Изведе коня, яхна го и препусна с всички сили. Слънцето не беше изгряло още, но мира не му даваше тая работа. Откакто синът му залюби другоселката, сън не го ловеше, като отнесен ходеше и се чудом чудеше: как да го спаси? Как […]

Веса

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Висока, стройна, яка мома е Веса. Четирима братя я закрилят. Ра́сти край тях, с техните игри, и стана силна и независима. Нищо и никой не може да ѝ се опре. Ергените стоят далеч от нея. Страхуват се от острия ѝ език, яката ръка и братята, готови всеки миг да я защитят. Момите кръжат около Веса, […]