Шивачка

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Баба ми по майчина линия беше шивачка. По цял ден у нас идваха жени да им шие и за мен беше страшно интересно да стоя при тях в скромната и много чиста „долна“ стая, отделена с малко антре и две вътрешни стъпала от „горе“. От червено-оранжевата пътна врата тръгваше спретната циментова пътека – винаги пометена, […]

Пълна каручка щастие

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Петък, време за избухване, за шоу, за ръцете горееее… А тук на село улиците са пусти. Пред единият от трите магазина в чаршията има спрели два автомобила и една каручка, която изглежда доста по-нов модел от колите. Впрегнатото в каручката магаре е присвило уши срещу ситният бръснещ страните му дъждец и сигурно мечтае за топлия […]

Дъждовният човек

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Човекът, за който искам да ви разкажа, не е пътувал със самолет, даже бих казал, че не е пътувал дори и с влак, и автобус често. Първо, защото за него е мъчително да проседи толкова време без да прави нищо, и второ – защото не му се налага да изследва света. Поради простата причина, че […]

Дъждовни капки

Публикувано 1 CommentПубликувано в Виктория Тинтерова

От първия ден, в който водя детето на училище, виждам едно момиче, циганче, което седи на ъгъла срещу училището. Търпеливо седи и просто гледа как децата си играят. Мина есента, дойде зимата, а момичето всеки ден, по едно и също време седи на ъгъла и гледа децата. Височко е, слабо, чисто и сресано, със стари, […]

Непохватните

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Случка от тази сутрин. Събуждам се към осем и нещо. Изсулвам си краката от леглото и със стъпала „опипвам“ пода в търсене на пантофите. Не знам как е станало, след като снощи съвсем прилежно си легнах, като ги подредих успоредно една на друга, с муцунки в обратната на леглото посока, ама изведнъж на сутринта се […]

Urbi et Orbit…and Castellum

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Време е. Наистина е време да се включа в масовите пожелания тип „Urbi et Orbi“, като само скромно ще добавя и към „castellum“ (селото). Приятели, близки, познати! Всеки ден правете нещо с ръцете си. Дали ще сложите пирон в гумата на автомобила на комшията, който пали дрелката в ранни зори или ще нарисувате картина или […]

Предколедно

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Присядаме, приглаждаме във скута меките коси на мрака. Наоколо ни – кротки сенки… Без думи се научихме да разговаряме със тишината, завързваните мисли, завързани със самоуки пръсти. Ослушваме се – диша ли земята и кой отрудените ни ръце ще скръсти. Какво ли виждаме под тез клепачи взряни? Чия надежда се бои да ни намери? А […]

Една сладка история с кисел привкус

Публикувано 1 CommentПубликувано в Яяя......

Една малка история да ви разкажа. Днес си говорих с една жена. Има дъщеря, сега е на двайсет и две години. Да приемем, че се казва Поли. На Поли много ѝ се смеели в училище. Наричали я Поли Бавната, защото все не можела да прави нещата като останалите в класа. Четяла бавно, не разбирала значението […]

Най-най, ама най-типичната българска черта!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Не знам дали това да си вреш гагата навсякъде, без да мислиш и въобще без да използваш главата си за друго, а само за пазене на равновесие е само българска черта или общочовешка такава, но тъй като познавам повече българи отколкото чужденци, а на не многото иностранци, с които поддържам някакви отношения им липсва това […]

Жената зад щанда

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Понякога историите на хората, които срещам, не ми дават мира. Като тази вечер. Жената зад щанда. Много пъти си купувам цигари от нея на прибиране, но никога не сме се заговаряли. Тази вечер държеше телефон, говори на испански, стана ми неудобно, не че разбирах какво си приказват, но беше така вглъбена и се отдръпнах. Кажи, […]