Хензел и Гретел…и коронавируса

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Хрумна ми, че всички детски приказки могат да се променят в съответсвие с коронавируса. Сега ще ви дам пример с „Хензел и Гретел“: Живял някога един беден дървар с жена си и двете си деца – момченцето се казвало Хензел, а момиченцето – Гретел. При настъпването на коронавирусът и съответно на самоизолацията, дърварят вече не […]

Бели череши…

Публикувано 1 CommentПубликувано в Яяя......

Ерна ме прати тук. С едни бели череши. И със спомена за баба в старата къща в Шумен. С огнището на двора, с голямата тава за сладкА върху триногата над разпалената жарава и с малките трикраки столчета около нея, на които, превили уморени от пътищата си тела, седят маминка, леля Радка – съседката от ляво, […]

Тъпото като норма

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Толкова тъпо е всичко около тая работа с вируса, че мислещият човешки мозък не може да го разгадае това тъпото. Мислещият, нали… Начи детските градини ги отварят, но детските площадки са забранени. В началото – вирусът измира при много висока температура и зат’ва през лятото няма да умре. Сега – през лятото вирусът ще умре. […]

Домът на дядо Юсуф

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Дядо Юсуф бе старец на преклонна възраст, прегърбен от тежестта на годините, които бяха се навъртели цели седемдесет и кусур – де на шега, де наистина. Но не се оплакваше, не се спираше, а тъкмо обратното – работеше, колкото можеше и както го бяха научили още от малък, знаеше, че трябва. – Душата ми е […]

Тайната на буквите

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Когато бях съвсем малка, на около четири годинки, бях смаяна, че татко и мама знаеха цели приказки наизуст и колкото и да внимавах, колкото и да ги следях, те очевидно никога не объркваха нито една дума, нито едно изречение. В началото мислех, че са много умни. После обаче разбрах, че тайната на тяхната невероятна памет, […]

Как станах учител

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Днес е най-светлият български празник. По телевизора се нижат лица на достойни и не дотам такива люде, които някак си се чувстват длъжни да кажат нещо мъдро по темата за писмеността, литературата и културата. А се изплъзват от фокуса на обективите онези, които стоят в самото начало на всичко, което ни изгражда като грамотни хора […]

Джиросваници

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Генерала и Борисов писали и съгласували правилата за живот цяла нощ… но пък времето за брифинга било ограничено, така че генерала вика на журналистите, да не питат много. Клъстери, джиросваници… нещо ми изчезнаха хъбовете… Но пък генерала добре си е обръснал главата. Да организираме малко термините: Фнимавайте, да не изтървете квинтесенцията на положението на извънредната […]

Дербито „Дикооф – Божкоф – Борисоф“ по минути

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Сашо Дикооф, както си вървял с Пипи, Писателят и малкото Саше, точно в 12:33, точно пред входа на Шератон, му звъннал непознат номер. – Да, Дикооф слуша… Един задъхан глас промълвил, вероятно през носна кърпа: – Дикооф, слушай внимателно, няма да повтарям! Да си точно  след един час, в 13:33 на шестата плочка от ляво надясно […]

Зодии на туризъм

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Как отиват в Балкана различните зодии: Овен: – Къде отиваш, сине? – Отивам, мале, в Балкана. Не си обикновена майка ти – майка на войвода си! Телец: – Къде отиваш, сине? – Никъде не отивам, мале. И, виж там, като идваш насам, доведи и Балкана. Близнаци: – Къде отиваш, сине? – Отивам, мале, с приятелите […]

Неделно утро в късно пролет

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Неделното утро винаги е хубаво. Особено през късната пролет. В правоъгълника на прозореца се разсъмва и птиците се събуждат. Пердетата първо синеят, после стават портокалови. Въздухът е чист и лястовиците започват да се стрелкат в небето,а гълъбите гъргорят нещо на перваза. Когато бяхме деца, хем обичах неделното утро, хем ме беше яд на него. Не, […]