Бабата с картините

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Вчера отидох да потърся 94 годишната баба, която продава картините си в близост до Червеният площад във Варна, провокиран най-вече от коментарите под постовете и снимките за нея във фейсбук… Нямаше я, ще ходя пак… Ей, станали сме много взискателни хората. Много принципни, много държащи на правилните постъпки и бич за неправилните. Ама прекалено много […]

Фанелата

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Видях облечената с домашно плетена жилетка дъщеричка на една приятелка тук и си спомних как държеше да се нося баба ми едно време, когато все още бях податлив на модните ѝ вкусове и разбирания. Отивам да я видя в един зимен ден, нея и дядо ми, а тя милата – познайте? Оплела ми фанела. По […]

Булка…остъй – имаш желание. Сачу, запали ми ена цигара!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Сачу го забрайла баба му на пазара. Лелейййй, к’ва драматургия са отприщи! Дваесе минути сичко върви на забавен каданс и с купища близки планове на уплашената физиономия на бабката, ама толкова близки, че ѝ открих перде на лявото око. Тича оная из сергиите и тревожно вика: „Сачу, Сачу, къде си чедо???“, ама без глас го […]

От кои казваш, че не си, как’ Сийке?

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Едно от нещата, които, ама никога не съм понасял, е да слушам гевезелъците на изпращяли баби тип „как’ Сийке“, стринки и булинки, еле па с внучетата си. Минеш покрай такава понесла някой 2-3-4 годишен малчуган и нали, ако не си безчувствен самсурник, все ще кажеш нещо на детето – ей фърфалак, пъдпъдък, симпатяга, чок гюзел, […]

…ена фелия с лютеница…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

И ся, ако не си намажа ена фелия с лютеница!!!! И ако не си спомня за село Хайредин и как моята скъпа прабаба, която по онуй време, кат видеше джендар в чиливизора, викаше „ше го фъргам тоа тчиливизор и да са свършва! Виж го, мискинина мръсен, каде са пипа! Ръцети да му исахнат“ А, оно […]

На баба ми..

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Баба ми имаше малка, но много спретната цветна градинка, която ревностно поддържаше. Дядо ми, като практичен замеделец и винопиец не ѝ оставяше много място за това занимание заради лозето и огромната асма, която поддържаше пък той. Та, малко цветя и на малко площ, но пък какви! Трябва да имаше поне 30 чешита теменужки наблъскани една […]

Надолу по вълшебната река

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Казвал съм ви, че чета от три годишен. Разбира се, не съм започнал с Хегел, Бодлер или Волтер, не…тях ги метнах чаааак когато станах на пет. Абе, кого залъгвам – Венета Райкова, Криско, Ваня Червенкова и Дийпак Чопра. Това са ми настолните книги. Майтапът настрана. Естествено, че не съм започнал с някакви класики в световната […]

Малката булка и изчезналия айрян

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Има една лелка в „Малката булка“, прилича на Круела Девил от ония, многото далматинци – с бели кичури в иначе черната си, лъскава коса и поглед на червива слива. Е, те тая, разказва всичките си пъклени планове като глас зад кадър и дори не съм сигурен, че това става с разрешението на главния сценарист…ако тоя […]

Приказки и страшки

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Да, бе, братя Грим разказвали страшни приказки…още малко и шфепс! Чуйте, чуйте това… Когато бях малка, бабет редовно ме мъкнеше по почивки с нея. То, Момин проход , Наречен, Девин, Вършец….класиката обаче си беше – Велинград. Била съм на три-четири-пет годинки тогава, но помня всичко. Вси-чко! Още първия ден се подхлъзнах в басейна с врялата […]