На чай с баница в Лондон

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Лондон, с обещание за мокър снежец. Вечерен влак до Хароу-он-дъ-Хил. Хазяйката Розмари, Мат и аз пътуваме към къщата на нашия общ приятел Стивън, който ни е поканил на вечеря по случай рождения си ден. Няма много свободни седалки, та сме се разпръснали из вагона и не седим заедно. Понеже Вселената току се сеща, че ме […]

Манджата, която никога не завира

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Може би най-големият зор у нас винаги е бил да накараме манджата да заври. Която и да е манджа! Щото това да готвим в нормални тенджери и посуди за нас е непознато, тъй както е непознато за Тръмп и Борис Джонсън да имат не кофти прически. В тази къща няма съдина за готвене по-малка от […]

Разпухкана баница

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Предисторията: Малкият ми син, дъвчейки моята баница, ми казва: „Леля прави много хубава баница (разбирай- тая не става за никакъв чеп). Нейната баница е много пухкава (разбирай- тая е твърда като главата ти). Нейната баница е мекичка и се къса лесно (разбирай- тая има консистенция на широк ластик за бабешки гащи).“ Ядосах се аз, обидих […]

Къпинова ракия и баница

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

От перла в короната МУ, Смокиновата се превърна в обикновен презрян парий, когато уж небрежно подхвърлих на баща МИ, че от серията скъпарска ракия, от която купуваме като бесни напоследък, съм видял да се продава Къпинова. Откакто чу това, той се превърна в бледа сянка на самия себе си. В 12 на обяд или в […]

Баница по рецепта от ада

Публикувано 3 коментараПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Много е важно, когато влизам вкъщи, то да го правя с тиха стъпка, неуловимо присъствие и почти като муха. Усети ли ме Мрънкащото чудовище – няма спокойствие, няма тишина, няма отърване! „Ко прайш, ко ше прайш, ко прай, напръй това, напръй онова, слушай да ти разкажа, чувай ко щи кажа..?“ Въпросите и заповедите се редят […]