Грехът на една майка
Слънцето бавно пълзеше по небето и отиваше къде пладня. Беше утихнало наоколо, чак звънеше тишината. Звънеше като звънците на стадата, които караха напреде си. Що не ги завръщаха мъжете? Баба Мара отвори очи и се огледа наоколо. Дома си е тука, хубаво си е. Добре сториха, че се завърнаха по къщята си в родното село. […]
