За кожата на един дрон

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Начи, вижте как е станало: Р. се прибира от работа. Д. му е сготвила мусака. Р. се преоблича в домашни дрехи, хапва мусака и салатка, пийва една малка ракийка, Д. си пуска филмче, на Р. му доскучава и казва: – Милоо, отивам да пусна дрончето, подарък от Ли Къцян и да видя какво прави комшията. […]

Из дневникът на един тулуп

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

…. Ох, свърши и тоя ден… Баси, как се уморих! Леле, а колко съм гладен… … – Гошо, Гошоууу, дОнеси нещо за кльопане! И уиски дай… не, бе, цялото шише дОнеси, бе серсем… с чаша, разбира се… аз в казармата не пиех от шишето, ти ся като съм приятел с всички канцлери на планетата ли […]

За кожата на една Камина

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Перипета – общинар с вид на камина за един подлез…. Ще бъде прецезирано изграждане на асансьор – същият общинар, член на транспортната инфраструктура на Софийска община Вчера обещах, че няма да Го споменавам 3 дни. Ама това беше вчера. Днес се отмятам, не мога, не мога да не Го спомена. Как да коментирам ся снимката […]

Варненско лято

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Лято, 2001-а година. Някъде ей това време е било – август, септември. Аз съм войник, но не просто и някакъв прост войник, а матрос, братленца – матрос от състава на Военноморските сили на Република България с вътрешно ведомствена длъжност „Авиоспециалист“ в поделение „Чайка“. Нека това „авиоспециалист“ не ви подвежда – не съм правил сложни лупинги […]

За Биби и причинно-следствените връзки

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Чувам, че 70% от българите спестявали. Бабите за погребения, младите за сватби, вика един хлебар. На Биби много ще му хареса тая работа. Доволни поданици, доволен Биби. И щом спестяват, начи им стигат. Парите де. Ето, вика си Биби, като не почивам, всичко върви. А съм починал, а… Като казах починал, та се сетих – […]