Майка ми…и майка му и козунак!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Предвид това, че кьорава снимка на яйце и козунак няма да видите от мен (освен ако не се пробвам за първи път да замеся и аз), нека поне се включа с една козеначена история от близката далечина на времето. Майка ми, иначе добра жена, учителка и домакиня, като седи, седи, че като ѝ хрумне на […]

Животът не спира на Разпети петък

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Животът не може да спре на Разпети петък. Не може. Не може да е „национален празник“, просто защото е най-страшният и срамен ден в църковната/християнска/ библейска история на човечеството. Вероятно не може да бъде и ден на повсеместен траур, просто защото ще станат твърде много „почивните“ дни за простосмъртните миряни. И така, Разпети петък, бавно, […]

За Великден като велик и като ден

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Офф, много ме натоварват тези християнски календари. Полазила ме е една дилема. На мен не ми е Великден, но на съседите им е Великденско. Имам два пълни коша пране, цветя за пресаждане, прозорци трябва да бърша…а, празничните почивни дни на колегите по религия можех да оползотворя за решаване на тези битови задължения. Уви! От два […]

Нейната голяма, луда, почти бургаска сватба…с елементи на индийски сериал

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Преди 31 години този ден беше Великден. Топъл, пролетен ден, като днешният, както се очертава. В едно китно подбалканско градче, една нагиздена с карамфили бяла жигула приготвена за сватба не запали и 300-та подпийнали сватбари, под кахърния рътъм на – „Ела се вие превива“ я бутаха за да тръгне. Не, това не е сцена от […]