…от добро…
Човек с какво ли не привиква?! Това си мисля днес. Някак след петия ден и шока от влудяващия престой вкъщи, от сблъсъка с 24-часовото приключение да си постоянно с домашните любимци днес съм някак странно спокойна. Е, не е съвсем спокойствие. Признавам си. Но пък не крещя, примирена съм. Приела съм съдбата си един вид. […]
