ГРИЖИ ЗА БЕЗ ГРИЖИ
С всяко разлистване на черно-белите спомени в главата ми наднича клишето „безгрижно детство“. Що за глупост. Нима съм забравил как се дебнехме с пенсионерките от входа, кой ще грабне кашоните, които аптекарките изхвърляха в задния двор по няколко пъти дневно. Ние бяхме много по-бързи, но и доста заети – имахме да играем на народна топка […]
