Малку на село, на чис въздух, дицата да видят ко е хубоу…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Не знам и не разбирам, бошкеееей, защо кога дърва прибирам и кося щира и троскота на улицата, сички странни птици избрали Невша за неделната си разходка „малку на село, на чис въздух, дицата да видят ко е хубоу“ се при мене ше спрат и ше искат да си говорим. – Дърва ли, дърва за зимата […]

Комините все още пушат…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Сутрините тук започват с пълна инспекция на коя къща комините вече пушат.. „Дааааа, баба ти Дана е станала рано както винаги. Ей, понякога я изпреварвам, но обикновено ме води. Мокрички ги е сложила -доста припушва коминчето. Ама той сега чичо ти Васко ще сложи от сухите и нивото на фините прахови частици ще падне до […]

Звъни ми телефонът…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Когато ми звънна телефонът, а аз видях кой ме търси, трескаво строих пред себе си лист, химикал и обичайното хапче цианкалий придружено от чаша с вода за лесно преглъщане и по-бърз ефект – това винаги, когато ми звънят от този номер – след което приплъзнах с потен палец зелената слушалка и казах с пресъхнало гърло: […]

Заек за вечеря…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

– Ало, казвай набързо, че имам работа! – Тииии…кога шса прибереш довечера? – Що? – Питам. – Ей така, в два и двайсе си питаш, а? – Ко, не може ли? – Може бе, ма ако си ми приготвил шес кубика дърва – брой ме емигрант. – Не, беееее… – Да, беееееее… – Глей ся.. […]