Катраникът на дядо Станчо

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Пладне е. На къра птичият свят пее, звънти наоколо. Слънцето грее малко свидливо. Рано е още, пролет е. Нека има злато в колчана му за летните стрели към Земята. Тревите бързат, протягат връхчета нагоре, да се стоплят, да израстат. Цветенца подават главички сред зеленото и красят синорите. Мъже наоколо, разпрегнали воловете от ралата да почиват […]

ЗА ХЛЯБА

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

– Дръжте се прилично! Хляб има на масата! – казваше баба и това беше достатъчно, за нас децата, да престанем със закачките. Не повтаряше. Нямаше нужда. Знаехме какво трябва да правим. Баба, като истинска стопанка на къщата, беше установила правила, които всички спазвахме и които бяха и си останаха част от нашето възпитание. Никой не […]

Знойно и душно пладне…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Знойно и душно пладне… Дотук с приликите с „Ловец“ на Чехов. По небето има къдрави облачета, тревата още не е изгоряла и дори е възможно да завали по някое време. Минавам покрай първата ожъната нива, която виждам тази година. Златистите отблясъци от отрязаните ечемични стъбла, създават впечатление за безнадеждност. Виж, те вече не ще се […]

…ена фелия с лютеница…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

И ся, ако не си намажа ена фелия с лютеница!!!! И ако не си спомня за село Хайредин и как моята скъпа прабаба, която по онуй време, кат видеше джендар в чиливизора, викаше „ше го фъргам тоа тчиливизор и да са свършва! Виж го, мискинина мръсен, каде са пипа! Ръцети да му исахнат“ А, оно […]

ПЪРВАТА НИВА

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Внезапно дори се побърка и слънцето. Слезе ниско на септември в петите, смъкна чумберите черни от слънчогледите и на жените смъкна потните ризи, белким някой към белите пазви погледне. Но мъжете ги няма, изтляха нанякъде, а жените им верни стриват семето с пръсти, поглеждат в пръстта и се прекръстват и се молят за дъжд – […]