Следобедът преваля…
Следобедът клони към края си, питката ухае и е вече преполовена, вятърът ветрее прането и по улицата няма жива душа. В такива моменти си спомням студените следобеди на село, когато пролетта едва се усещаше в острия вятър и в крехката зеленина, покарала тук-там по полето. Кокичетата люлееха белите си глави в градината. В стаята печката […]
