СПОМЕН ЗА СЪЛЗИ

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Послепис

От Калоян Захариев „Снощи сънувах мама. Ръцете ѝ миришеха на мед.“ Това каза дядо ми в деня преди да умре и се разплака. Прегърнах го през крехките рамене, върху които тежаха 95 години, и го притиснах към себе си. Зърнах баща ми, който стоеше до ъгъла на къщата и гледаше смутен как тъста му хлипа […]

Човешките грехове и прошката

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Срещу апартамента ни на Скобелев, живееха Евичка и синът ѝ Ивашката. Заради Ивашката изядох в ранните си години няколко наказания и два големи шамара. Едното наказание беше, защото на около 3 и малко години на тъжния и обвинителен въпрос на баба ми, когато ме прибра от Двора: – Ох, какво да ги правя тия кални […]

Кухнята и балконът с безброй зведи

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Кухнята ни беше доста голяма. Имаше печка за дърва и въглища. Печката беше свързана със серпантини за бойлера в банята Много я обичах тази дума – серпантини. Звучеше ми толкова авторитетно и внасяше абсолютна домашна сигурност – щом имаш серпантини, начи всичко ще е наред. А всъщност си бяха обикновени тръби, които минават през цялата […]

Апартаментът

Публикувано 2 коментараПубликувано в Виктория Тинтерова

Апартаментът ни беше доста голям. Голямо, квадратно антре, с мозайка на квадрати – черни и бели, просто идеално за игра на дама, топка, каране на кънки, главно летни. Опитах и със зимни, ма не се получи, скараха ми се, че ще нараня мозайката. Та, в антрето имаше закачалка, поставка с телефон, по-добре да кажа Телефон, […]

Споменът е парче станиол…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Дворът 2 Църквата, която граничеше с Дворът не ни беше интересна, освен в неделя сутрин, когато в 8 часа камбаните биеха за служба и ни будеха и на Великден, когато вечерта я обикаляха поповете с огромни свещи в ръка и малка групичка енориаши. Но къщата на попа много ни вълнуваше за известно време. Попът беше […]

Скърцащата врата

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

От Лени Рафаилова Някога живеех на партера, в кооперация на улица със зелени дървета. Входната врата – желязна, двукрила – едното крило винаги скърцаше, затова и вратата си беше винаги отворена. Децата умираха да дразнят бабите и често се люлеехме на едното крило. То съскаше, хрущеше, а ние се заливахме от смях, когато лелички и […]

Крушова антиутопия

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Дядо Боко се приближи до тарабата и тропна бастуна за стоп пред камарата праскови. Цената от 1.80 го стресира като всеки път, ама се сети, че патладжанът вчера беше близо три кинта и се примири временно. Посегна с трепереща ръка и заби пръсти в една напращяла праскова с мъх като мустачки на британска девственица. По […]

Играй, докато можеш да мърдаш!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Трябва да поемаш само покани, на които можеш да върнеш жеста. Не сядай на маса, на която не можеш да си платиш сметката. Бъди точна на срещи. Не лъжи и настоявай да не те лъжат. Пази си достойнството. Не се моли. Не забравяй кой ти е подал ръка. Не припомняй на тези, на които ти […]

Спомен за Невена Коканова

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

За лека нощ ще споменем с добро човека, дал идеята в градинката пред църквата „Св. Седмочисленици“ в София да поставят пейка на любимото място за почивка на голямата Невена Коканова. Дори да е само легенда това, че незабравимата актриса е обичала да си почива там след репетиции в Сатирата, много е хубаво да има пейка, […]

…и радиото гръмна!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Share my life, take me for what I am…. …тъкмо започваше, когато завъртях ключа, запалих двигателя, радиото веднага гръмна и аз както винаги първо се стряскам (всеки път!) и веднага започвам да пея. I don’t want to have to go where you don’t follow… …много трудна песен и припявам само там където съм позапомнила текста. […]