Небесният град

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Това е „Небесният град“ в моята градина. Тази сутрин Джони, врабецът от най-ниския апартамент, честити 11 пъти пролетта на врабката си Мери. Беше пърхане, беше радост, беше прескачане. После Мери се прибра вътре, за да оправя сламките в спалнята, а Джони застана на кацалката и оцърка света. Не е ясно дали с подробности за подвизите […]

От целия ден сутрините съм най…сладък

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

По принцип сутрините съм крив. Но съм особено крив, когато още няма седем и е събота или неделя след дълга седмица, а нечий баща, о, каква изненада – моят е!, влиза тихо в стаята ми и ми шепне на ухото – „Три чувала финишър за бройлери, два стартер и един за малки зайчета трябва да […]

Опит за телефонно убийство

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Ранно телефонно позвъняване с потенциала да се превърне в реално обаждане, ако инстинктите ми за самосъхранение и сънна апнея не сработят в синхрон и вдигна. И за протокола – като казвам ранно, то имам предвид ранно от типа – ДА СИ ИБЕ! Ако баща ми не спи през две стаи от моята, можех да се […]

Неделни контрапункти

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Моята неделна сутрин: 05:30 – Чочо ме събужда, защото е гладен. Ставам – боса, рошава, умряла от студ, сипвам гранули в паничката и в чехъла си и си лягам пак. Ставам след пет секунди, за да изтърся залепналата на петата ми гранула. 07:00 – Чочо ме събужда, защото е жаден. Ставам – боса, рошава и […]

Сутрин – светлосиня

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Сутрин – светлосиня, сутрин – детски чиста… Мирисът на гранива мазнина от близката кебапчийница е неописуем. Над квартала се стели мръсната пелена на градския смог и виси на тежки парцали по терасите. Циганите размахват наежените си метли и тъжни хартийки изживяват последния си миг, преди да потънат в огромните торби с шума и боклуци. Някаква […]