Отворено писмо до Христо Мутафчиев
Здрасчи! Намираш се на плажа. Топличко. Бесен си, понеже е жега и всички наоколо пуфтите морно. Като някаква досадна акапела. На един крак, понеже пясъкът пари. Стъпваш на счупена мида и от един крак падаш по гъзТ. Дете се хили като невменяемо и те сочи с неизрязаните си нокти. Чантата се разпилява. Лосиони, сандвич, вестник, […]
