Малък сливенски (и малко хорър) етюд 2
Той е вече доста възрастен, не ми се иска да кажа „стар“, защото го помня от времето, когато беше в мъжкия си разцвет – висок, едър, с лъвска глава, с изражение на човек, който може да събаря планини, да щурмува кули и да обезглавява дракони. Сега се е превърнал в смалено, кротко деденце, което обикаля […]
