Искам да разведря обстановката малко, затова ще се отдам на спомени.
Граничен пункт. Няма „добър ден“, „здрасти“, само някакви ядосано – събрани над маската вежди.
– Добър ден!
– От къде идвати?! – отвръщат на поздрава веждите.
– Ъм, от Чехия.
Веждите ни оглеждат строго и подават обратно личните документи:
– Дръж.
***
При посещение в болница
Докато пристъпваме от крак на крак в опит да нахлузим калцуни, пристига смръщена сестра или санитарка и ни се скарва:
– Вий како прайти тука? Како търсити?
Баща ми развълнувано и шеговито отговаря и дори се извинява, че идваме на свиждане, но се бавим, защото не можел да си натика копитото в малкото калцунче. Усмихва се на злокобната леля, която го измерва косо над истински и много гъст мустак, а после му отговаря:
– Ти ни ми са разпраяй, чи аз мога и да са ядосам!
***
В ГРАО
Слагам си чантата на мястото за чанти, щото все пак трябва да я сложа някъде, за да извадя документите. Не че не може и на коляно, ама реших, че на тези пет метра празен плот няма да създаде проблем, уви…
– Я, тъз чанта я махни от тука, че няма място да обслужвам клиентити!
***
Спира ме полиция
– Имате ли нещо против да ви тестваме за алкохол?
– Не.
– ДУХАЛА ли сте преди?
Не мога да отрека, че само те ми говореха на Вие обаче.
Във всички магазини, бензиностанции, заведения, всички сме си на ти – „Како ще искаш“, „На“, „Дръж“, „Кажи“….
Но от всички най-ме изкефи един бакшиш. Сметката 5 и 30, казвам му да си хване 7 лева и му пожелавам лека вечер. Не отрони дума, не ме и погледна, на мен ми стана малко гузно. Мислих, мислих и реших, че явно е трябвало да му оставя всичките 10 лева и даже да се извиня за причиненото неудобство да ме вози.
Много ми е хубаво да си идвам! Да почувствам интензивно неодобрението…
Не като тези префърцунените тук… „добър ден“, „моля“, „заповядайте“, „с какво да помогна“… алабализми, толкова са скучни!
Веднага щом мине тая работа с короната шси дойда пак, даже мисля да ми стане хоби ❤️