Капитан Петко Войвода!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Прекрасното усещане, което изпитвам, след като съм гледала филма „Капитан Петко войвода“. Чувство, което мога да определя единствено като екзалтация. Тя започва да се набира още с първите думи на Николай Хайтов, който представя поредния епизод. За малко да кажа противната дума „анонсира“, но се усетих навреме. На Николай Хайтов искам да обърна по-особено внимание. […]

Заек за вечеря…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

– Ало, казвай набързо, че имам работа! – Тииии…кога шса прибереш довечера? – Що? – Питам. – Ей така, в два и двайсе си питаш, а? – Ко, не може ли? – Може бе, ма ако си ми приготвил шес кубика дърва – брой ме емигрант. – Не, беееее… – Да, беееееее… – Глей ся.. […]

Сексът невъзможен?

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Много ми се прави секс тая вечер. Годеницата ми Нора чете книга оттатък, тъй че няма с кого. Ако ѝ се примоля, ще даде, но това е недостойно за известен писател като мен. Все пак ще я питам. Отивам в спалнята, като много добре знам какво ще стане: „Норка, дай един секс.” Първо инстинктивно поглежда […]

Малката булка…пак!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Скука, скука, скука и си пуснах „Малката булка“, та сега ще ви разкажа на какво станах свидетел този път. Начи, некъв луд се обяснява в любов на портрет на една, иначе красива индийка, която необяснимо за мен няма точка на челото. Пита я как е спала, добре ли е висяла цяла вечер на гвоздея, на […]

На море в Созопол

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Когато бях хлапе, отидохме на море в Созопол. Изобщо не си спомням в кой клас съм била, пък и какво значение има това. Знам само, че вече бях влюбена в изобразителното изкуство в училище, защото ми преподаваше най-прекрасният и талантлив учител – Парушев. Бог да го прости! Той си отиде твърде рано. Всъщност, един ценен […]

Есен…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Няма нищо по-хубаво от прехода на един сезон в друг и особено щом става дума за лято в есен. Сякаш си седнал на два стола, но без лошите последствия за това като във всяка друга ситуация в живота. Самият живот сякаш ти подпъхва под задника една по-широка възглавничка, за да ти е по-удобно и те […]

Денят нахлува!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Защото денят тук не просто започва. Той нахлува! Със слънцето. Толкова по-ярко и толкова по-жълто отколкото в града. Тук няма какво да го забули, да му наметне плащ от изгорели и догарящи във въздуха автомобилни газове и индустриални миазми. То се пръска свободно във всички посоки. Успява да сгрее още с появата си всяко стръкче […]

Неразпечатан спомен

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

А слънцето е още неизплакало, и неизтляла песента на птиците, но жадни се събуждат стръкове, щурците си намятат ямурлуците. Приведеният силует на старата лоза, размахът на прелитащата пеперуда, изтикват миналото и нощта, разпуква свойта тънка слюда. И тихо е, далече не като преди, и сякаш тъмното в отблясъците стене, измива се денят и предстои един […]

…ена фелия с лютеница…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

И ся, ако не си намажа ена фелия с лютеница!!!! И ако не си спомня за село Хайредин и как моята скъпа прабаба, която по онуй време, кат видеше джендар в чиливизора, викаше „ше го фъргам тоа тчиливизор и да са свършва! Виж го, мискинина мръсен, каде са пипа! Ръцети да му исахнат“ А, оно […]

ПЪРВАТА НИВА

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Внезапно дори се побърка и слънцето. Слезе ниско на септември в петите, смъкна чумберите черни от слънчогледите и на жените смъкна потните ризи, белким някой към белите пазви погледне. Но мъжете ги няма, изтляха нанякъде, а жените им верни стриват семето с пръсти, поглеждат в пръстта и се прекръстват и се молят за дъжд – […]