Яяя......

В памет на нани Шушан

Публикувано

Шушан живя огромен, дълъг като вечност живот. На въпроса за възрастта ѝ винаги отговаряше едно и също: „Родена съм в последната година от управлението на Александър II, така че смятайте“.
И хората смятаха. Изумяваха се, питаха отново и, получавайки утвърдителен отговор, вдигаха ръце.
Шушан изглеждаше на не повече от седемдесет и пет, а според пресмятанията трябваше да е на деветдесет и пет. В раздела „Родени“ в метричната църковна книга тя беше записана след своя брат-близнак – момчетата винаги биваха записвани на първо място.

След половин година името на брат ѝ се появи в раздела „Починали“, а Шушан, единствената от новородените, която преживя епидемията от дребна шарка, остана да живее.
Три пъти, което за арменка е нечувана дързост, се омъжи. Първият ѝ съпруг се удави, едва изкараха месец от сватбата. Шушан не успя да забременее от него. „Как да забременея, след като бях на четиринадесет, а той – на шестнадесет. Още не знаехме какво и как“, казваше тя, смеейки се смутено. Така и не успя да го обикне, да го намрази – също. Затова го пусна с лекота и си спомняше за него рядко, само когато я питаха.

Втория си мъж Шушан люто намрази. Опита се дори да го отрови: добави щипка арсен в тестото, изпече питка, сложи я в торбата с храна, която му приготви за пашата. Но мъжът ѝ оцеля, отървавайки се с повръщане и слабост. Шушан, уплашена от стореното, плака няколко дни, а после пости година, за да изкупи някак греха.
Биеше я безбожно, страшно. И докато я удряше, повтаряше: „Жената трябва да се бие така, че гърбът ѝ да стане по-мек от корема.“
Когато го взеха на война, Шушан се помоли само за едно: да го ликвидира оръдеен снаряд.
Деца от него не можа да роди: седем спонтанни аборта заради тежките побои, вечно болящи стави, накриво зараснала кост на крака. За да не куца, молеше обущаря да ѝ направи тока на едната обувка по-къс. Ходеше изправена като струна и се стараеше да не докосва с пета земята.
Когато мъжът ѝ благополучно не се завърна, категорично отказа да носи траур по него. Мъжете се възмутиха, но жените ги стрелнаха с погледи – не е ваша работа.
Спомняйки си за него, Шушан горчиво плачеше. Не от обида или гняв, а от жал към себе си.

Трети път се омъжи на четиридесет и три години, хвърляйки в смут цялото провинциално градче. Съседките решиха, че се е побъркала и ходеха при нея, за да я вразумят. „Какъв брак на стари години? Погледни се – куца, с посивели коси!“, възмущаваха се те. Шушан търпеливо ги изслушваше, дори кимаше разбиращо. Слагаше самовара, режеше сирене, чупеше с щипки дефицитната захар. Изпращаше гостите, а след това припряно се измиваше и, загърната във вълнен шал, тичаше при любимия си. Той беше по-млад от нея с десет години. Млад, вдовец, красив. Шушан много го обичаше. Роди му красиво момиченце с кафяви очи. А после, след четири години, го изпрати при друга, която беше по-млада, по-красива и здрава. Прие тръгването на мъжа си със смирение: на всеки е отредено парченце щастие. Сложи в багажа любимата му сладка орехова гата и подробна рецепта, за да може новата му жена също да я пече. „В плънката от орехи добавяй половин чашка печени бадеми и, непременно – пълна чашка кизиловка – дренков ликьор“. Обичаше го до смъртта си.

Почина Шушан, след като отпразнува стогодишнината си. На надгробния камък помоли да бъдат изсечени имената на всичките ѝ мъже. Отгоре, на най-видното място – името на третия, любимия. По средата – на първия, отишъл си почти дете. А отдолу, там където не се вижда много заради порасналата трева – втория, омразния.
На въпроса на правнука защо да му пишат името, Шушан, след като поразмисли, отговори: „За да го помни поне някой“.
Заръча да не изписват името ѝ, обяснявайки, че и така ще бъде красиво.
Правнукът се побоя да не се подчини, но на обратната страна на надгробния камък помоли да изсекат рецептата на същата тази гата.
И да се подпише – памет на нашата прекрасна нани Шушан.

Автор: Нарине Абгарян

Превод от руски: Екатерина Янпоровска-Петрова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *