Имало едно време една приказка, която (ай, ст’иа бе!) започвала с „Имало едно време…“обаче (на бас, че „обаче-то“ не го очаквахте!) после срещнала мене – кръвожаден циник, мръсник, алкохолик, теоретик, извратен анатомик и отявлен привърженик на секъв вид Гавра и станала тя – Гавра + Приказка = Гавриказка !
И така…
Живяло си в Приказната гора едно момиченце на име Червената Шапчица. Живяло си предимно с цигари, кафе, селфита, мастурбация (на клипове и филми с Дани Трехо) и всичко това разводнено със спорадично онлайн-обучение.
Във въпросният ден, Червената Шапчица тъкмо излизала от външния клозет (и била кисела, щото снощи прекалила с лютото и сега ѝ било терсене на „изхода“ ), когато бащатко ѝ я повикал :
– Зелена Шапчице, ела да ти кажа нещо! – баща ѝ, завалията, имал тежък далтонизъм и за тва ѝ викал „Зелена“ и то нек’си ѝ залепнало.
– Офф, кАжи ве, фадърко? – рекла недефинираната все още Шапчица, докато злобно се дръгнела по Гъзния меридиан.
– Макя ти каза веднЪга да се влачиш при нея, у кухнята…ма на бегом!
И се повлекла Шапчицата, ма не баш на бегом, щото…щото още ѝ парело на трътката (и не само, понеже никой не я бил научил как да се бърше правилно с вестник и така..)
Влезнала Шапчицата у кухнята, а там макя ѝ таман се лигавела с втора водка, щото малко се била успала.
– Чак са ли успе да се домъкнеш, Зелена Жабчице? – макя ѝ, и тя завалията, имала пък тежък говорен дефект и за тва ѝ викала Жабчице и то нек’си ѝ залепнало.
– Ама маме, мене ма боли…
ЧАТ!!!
Маман изчаткала Жабчица по главата (странично) с дъската за хляб, дето чичо ѝ – Лудия Жабкар им бил подарил на Жести май миналата година.
– Мълчи и служай, жибан пежкир такъв ! – иначе била любяща майка, ама чак след четвъртата водка или коктейл.
– Днеска твоя Биг Брадър отиде да снима некъв жижкав кит, на военния полигон, така че – нема мърдане – ти же занесеж на баба ти манко провизии.
Зелената Жабчица била опако келеме, ма знаела, че макя ѝ е луда за три Приказни гори и за т’ва не казала нищо, само стиснала джуки (и сърбящ задник) и взела двете предварително приготвени торбички от Била.
– Аре, жавай бръже и кажи на баба ти, че у четвъртък же се чуеме по Скайп. Нагрибай!
Зелената Жабчица навела глава и поела по горската пътека,към ресторент „Горски кът“… небенебе – към къщата на баба ѝ, като често спирала да чеше жестоко сърбящият си задник…
Следва продължение…