Звучи много яко!
Децата стават рано, пускат мобилните устройства и започва преподаване на новия урок.
Е да, ама не!
Всъщност е ето така :
– Айде ставай, че стана никое време, а колко има да учим ти е бедна фантазията.
– Айде пиши, че кога ще готвя, и до магазина трябва да ходя.
– Мамооо не разбирам задачата.
– Прочети ми я, ама по силно, че простирам.
Оф нищо не чувам, след малко ще дойда (през това време, понеже не разбира задачата и чака майка си), се цъка яко на TikTok.
Прането е простнато.
– Дай да я видя тази задача…
Сядам и чета:
„Боян сгъва квадратна салфетка с дължина на страната 36 сантиметра на две по хоризонталната линия през средите на две срещулежащи страни, след това още на две по вертикалната линия през средите и така нататък Колко е лицето на получената фигура след 4 сгъвания?“
– Ъъъъ…. Маме, я ми донеси една салфетка от кухнята….
И влизам в ролята на учител, нали все пак трябва да обясня, така че да ме разбере.
След около 30минутно сгъване и прочитане на задачата, размисъл от двете ни, се стига до следното.
– Я дай да видим по Български език, какво има, после ще пишем по математика. (като преди това блокът вече е разбрал, че учим по математика).
Вадим Български език. стр. 43, урок 38
Ще се учим да членуваме съществителните имена.
Така, сядам аз и прочитам урока, в който обаче инфо почти няма.
И така:
– Слушай сега да ти обясня, кога е пълен и кога кратък член.
– Слушам, слушам – ми отговаря.
– Гледай сега, ако съществителното име е от мъжки род и е подлог в изречението, и може да го заместим с Той, пишем пълен член.
Следва около минутка мълчание, сигурно мисли над казаното от мама.
– Ъъъъ, я пак ми обясни….
– ?
Обяснявам пак, след час обяснение и примери и задачи от учебника, най-накрая стигаме до домашното. Вече спокойна, че ме е разбрала (викам си, егати, да бях станала учителка) отивам да върша останалите задачи… Все пак нещо трябва да се яде.
След 10 мин тишина, се чува:
– Мамоооооуууууу, ела за малко….
– Кажи какво има, че мия на мивката (която е затрупана, защото ученето е над всичко)
– Не разбирам 4та задача. Ще те чакам да измиеш тогава
Измивам това, което ми е в ръцете, зарязвам останалото и отивам да спасявам положението.
Разбор на деня:
Прахосмукачката поне успях да я извадя, нищо, че не я пуснах.
Половината неща обаче в мивката са измити, до магазина не стигнах, ама какво лошо има в сандвичите. Утре ще сготвя. Колко му е.
Математиката и нея ще я наваксаме, егати и математиката…нЕма да ни бутне.
Прането обаче е на простора, цялото.
P.S.
Започваме да учим по Човек и Природа, Човек и Общество, Литература и Английски език.
Нищо работа.
#МинистерствоНаОбразованието – няма смисъл да въвеждате виртуални класни стаи. Подсигурете достатъчно вино в магазините и успокоителни в аптеките…И всико е точно…